Синовете на Спарта [bg]

Царят видя приближаващия Тисаферн. Той спря като конска муха, когато безстрастните редици на гвардейците му препречиха пътя. Артаксеркс съжаляваше, че му е дал титла и вървящата с нея власт. Знаеше, че старият му наставник предпочита лекия живот в двора пред този на военна кампания. Тисаферн обаче бе приел новата си роля с ентусиазъм, който доста изненада царя. Тисаферн командваше единия фланг на войската със строго око и посочваше грешки в разположението на частите, докато някои офицери не започнаха да се оплакват от него. Артаксеркс заповяда да бъдат бичувани и трима от тях умряха от наказанието, след което оплакванията моментално престанаха.

Артаксеркс откри, че вече се уморява от организацията, която бе нужна, за да поддържа толкова много войници нахранени и екипирани, както и за грижите за обоза — ковачници, добитък, коне, колесници, палатки… Затвори очи. Ако не друго, брат му вече му струваше невъобразими количества злато. Тези неща обаче не го тревожеха. Той беше соколарят. А войската му беше птицата, готова да полети от ръката му.

— Царю? — повика Тисаферн, като се наведе над раменете, които му пречеха да го доближи. — Сутринта пристигна един от пратениците ми. Птица, царю.

Артаксеркс не му обърна внимание — в този момент искаше единствено тишина. Старият наставник предизвикваше смут в сърцето му. Царят се запита защо не го беше забелязал преди. Някои хора имаха кротка душа, която носеше покой на онези около тях. Тисаферн постигаше точно обратното — оставяше след себе си вълни и гняв. Царят знаеше, че е достатъчно да каже една дума на гвардейците си, за да се отърве от стареца. Те щяха да му отрежат езика и главата без капка колебание. Това обаче беше власт, от която Артаксеркс предпочиташе да се въздържа. Не беше малко дете, за да действа според моментните си прищевки. Не, отговорите му трябваше да бъдат премерени и поради това — още по-ужасяващи.

— Царю… птицата донесе новини за брат ти — продължи Тисаферн.

Царят най-сетне го погледна и видя, че дебелакът се е зачервил и се поти на слънцето. Артаксеркс махна нетърпеливо с ръка и Тисаферн беше пуснат да приближи; оправяше робата си, за да скрие избилите петна от пот.

Царят изчака слугите да помогнат на стареца да слезе от коня и да се просне пред него, като го притиснаха, когато той се опита да не докосва песъчливата земя.

— Докладвай, Тисаферне. Кажи ми за Кир.

— Царю, короната поддържа гълъбарници в Суза, Лариса и Меспила. Баща ти е проявил далновидност, като ги е основал. Разбира се, птиците летят до Персеполис, така че съобщението трябваше да се пренесе от столицата през пустините. Добре…