Синовете на Спарта [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-877-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Синовете на Спарта [bg]». Краткое содержание книги:
Шумът позатихна и Кир видя как Оронт преценява хората около себе си, преди да поклати глава. В очите му по-скоро се четеше мъка, отколкото ликуване.
— Не бих го направил — рече той.
Масата избухна в радостни възгласи и мъжете от двете страни на Кир скочиха на крака. Сред врявата принцът видя как Оронт избърса челото си, което лъщеше от пот. Седеше със забит в масата поглед, чашата му с вино бе все още недокосната. Не беше отказал на царския син. На Кир му се искаше да го беше направил — мечовете бяха остри и всичко щеше да приключи бързо. Вместо това персиецът щеше да напусне масата жив и все пак без да се ползва с пълното му доверие. Това добавяше горчив привкус към ликуването на останалите. С болезнена усмивка Кир вдигна чашата си и поздрави хората, които беше събрал тук тази нощ. Оронт взе чаша вода и всички вдигнаха наздравица за Ахеменидите и предизвикателството на Кир. Всички бяха на негова страна. С вино или с вода, бяха на негова страна!
Цар Артаксеркс яздеше пред първите редици на полковете, които продължаваха, докъдето стигаше погледът му. Сърцето му се изпълваше с гордост при мисълта, че толкова много хора се отзовават на призива му, готови да полетят като сокол от ръкавицата на ловеца. Достатъчно беше да каже една дума и те щяха да тръгнат напред и да унищожават. Това беше единствената истинска власт на света и тя го опияняваше като отлежало подсладено вино.
Събралата се по призива на царя войска бе разделена на четири части, всяка с размерите на голям град. Тя бе повече марш на народи, отколкото на полкове. Артаксеркс беше изпратил пратеници на север, юг и изток, но не и на запад. Не искаше да предупреди брат си преди да е дошло подходящото време. Вместо това царският дом на Ахеменидите беше събрал множество, равно на песъчинките в пустинята. Войниците опоскваха земята от храна, докато минаваха през империята, и броят им непрекъснато растеше, когато нови и нови се присъединяваха към тях.
Царят видя приближаващия Тисаферн. Той спря като конска муха, когато безстрастните редици на гвардейците му препречиха пътя. Артаксеркс съжаляваше, че му е дал титла и вървящата с нея власт. Знаеше, че старият му наставник предпочита лекия живот в двора пред този на военна кампания. Тисаферн обаче бе приел новата си роля с ентусиазъм, който доста изненада царя. Тисаферн командваше единия фланг на войската със строго око и посочваше грешки в разположението на частите, докато някои офицери не започнаха да се оплакват от него. Артаксеркс заповяда да бъдат бичувани и трима от тях умряха от наказанието, след което оплакванията моментално престанаха.
Артаксеркс откри, че вече се уморява от организацията, която бе нужна, за да поддържа толкова много войници нахранени и екипирани, както и за грижите за обоза — ковачници, добитък, коне, колесници, палатки… Затвори очи. Ако не друго, брат му вече му струваше невъобразими количества злато. Тези неща обаче не го тревожеха. Той беше соколарят. А войската му беше птицата, готова да полети от ръката му.
— Царю? — повика Тисаферн, като се наведе над раменете, които му пречеха да го доближи. — Сутринта пристигна един от пратениците ми. Птица, царю.
Артаксеркс не му обърна внимание — в този момент искаше единствено тишина. Старият наставник предизвикваше смут в сърцето му. Царят се запита защо не го беше забелязал преди. Някои хора имаха кротка душа, която носеше покой на онези около тях. Тисаферн постигаше точно обратното — оставяше след себе си вълни и гняв. Царят знаеше, че е достатъчно да каже една дума на гвардейците си, за да се отърве от стареца. Те щяха да му отрежат езика и главата без капка колебание. Това обаче беше власт, от която Артаксеркс предпочиташе да се въздържа. Не беше малко дете, за да действа според моментните си прищевки. Не, отговорите му трябваше да бъдат премерени и поради това — още по-ужасяващи.
— Царю… птицата донесе новини за брат ти — продължи Тисаферн.
Царят най-сетне го погледна и видя, че дебелакът се е зачервил и се поти на слънцето. Артаксеркс махна нетърпеливо с ръка и Тисаферн беше пуснат да приближи; оправяше робата си, за да скрие избилите петна от пот.
Царят изчака слугите да помогнат на стареца да слезе от коня и да се просне пред него, като го притиснаха, когато той се опита да не докосва песъчливата земя.
— Докладвай, Тисаферне. Кажи ми за Кир.
— Царю, короната поддържа гълъбарници в Суза, Лариса и Меспила. Баща ти е проявил далновидност, като ги е основал. Разбира се, птиците летят до Персеполис, така че съобщението трябваше да се пренесе от столицата през пустините. Добре…