Кръвта на боговете [bg]

Хирций замълча. Естествено, лично гой би предпочел на­право да заповядва, но Панса на теория му беше равен и не можеше да бъде подминат с лека ръка. Така или иначе, младият бунтовник като че ли не се отнасяше враждебно към гости­те си. Хирций кимна отсечено: предпочиташе достойнството пред това да натика лицето на Октавиан в собствените му про­вали. Прочисти гърлото си, докато Панса се нахвърли върху основното ястие от пържени в зехтин пилета.

- Добре тогава. Да караме по същество. Марк Антоний има около една седмица преднина. Знаем посоката, в която се движи, както и целта му. Познаваме много добре силните му страни. Предполагам, някои от вас са били с него в Брунди- зиум? - Букцион и Либурний кимнаха притеснено. - В такъв случай вероятно знаете нещо, което си заслужава да се чуе. Ще пратя хора да запишат мислите ви, макар да се съмнявам, че ще чуем нещо ново. Познавам Марк Антоний от години. Той е впечатляващ оратор, но може би ще си спомните, че Цезар не му повери много хора в Галия. Повече го бива за управление на град. Не очаквам четирите му легиона да ни създадат особени трудности.

Докато говореше, местеше поглед от човек на човек, за да ги спечели на своя страна.

- Знаем ли с какви сили разполага Децим Юний? - попита Флавий Силва.

Хирций се усмихна на въпроса му. Усещаше, че седящите около масата полагат усилия да се впишат в новата структура, създадена от присъствието му.

- Не може да се каже, че в района под Алпите гъмжи от вой­ници. В Галия са разположени дванайсет легиона, но горе на север има само няколко хиляди души. Те не биха представлява­ли непреодолимо препятствие за Марк Антоний, ако решат да му се противопоставят. Смятам обаче, че той ще е неприятно изненадан при вида на осем легиона и нови консули, дошли да въздадат правосъдие.

Хирций се наведе напред и почука по масата, сякаш вече не беше привлякъл напълно вниманието им.

- Моите заповеди са съвсем прости, господа. За кратко вре­ме всички вие се озовахте извън закона. Сега имате шанс да поправите нещата. От този момент това е законно събрание, провеждано под върховенството на Сената на Рим. - Никой от седящите не се обади и Хирций кимна доволно. - Утре призо­ри тръгваме на север с възможно най-високото темпо. Когато настигнем Марк Антоний, ще завържем сражение с него и или ще го принудим да се предаде незабавно, или ще унищожим легионите му с численото си превъзходство. Лично аз предпо­читам да го върнем в Рим, където да бъде съден и екзекутиран, но няма да възразя, ако не оцелее в битката. Разбрахте ли ме?

Мъжете около масата кимнаха и Хирций погледна към Ок­тавиан.

- Надявам се, че е ясно, че Децим Юний е наш съюзник. Животът му е под закрилата на Сената и той е неприкосновен. Това са условията ми.

- Разбирам, консуле - каза Октавиан. - Макар че не каза как­ва е моята роля във всичко това. Приемам поста пропрегор, но това е цивилна длъжност. Легионите ми ще очакват да ме видят като командващ.

Сивите му очи проблеснаха опасно и Хирций вдигна ръце, за да спре възражението му.