Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Европейская старинная литература » Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]
Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

Электронная книга - «Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]». Краткое содержание книги:

Публикуваните тук за пръв път на български език най-ранни творби за Тристан и Изолда са писани във Франция през втората половина на ХІІ век. Те свидетелстват за първите литературни трактовки на историята за Тристан и Изолда. Явяват се също представители на първото поколение куртоазни романи и куртоазни новели. Те слагат началото на богата литературна продукция през ХІІІ и ХІV век на тази тема в цяла Западна Европа. Така се ражда митът за Тристан и Изолда. Още през Средновековието той се утвърждава като модел на любовта-страст, която се противопоставя радикално на християнския възглед за брака. Но подривният характер на този мит не се ограничава с това. Абсолютната любов на героите поставя под въпрос всички ценности, залегнали в основата на феодалното общество.
От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов   
Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат.  Стоян Атанасов
1 ... 71 72 73 74 75 76 77 78 79 ... 97
Перейти на страницу:
пак Русокосата въздиша: „Защо, защо Тристан не пише?“ [856] За нея той е в този час надежда, обич, вяра, страст. Дали не се е разболял, дали е жив или умрял? [860] Тя много страда, че и днес, уви, от него няма вест, защото всяко неведение е вече истинско мъчение. [864] Отде да знае, че Тристан намира се сега в Бретан? Тя мисли си, че е в Испания… Той там убил бе самозвания [868] герой, роднина на Надменния гигант166… За кръв и разрушения Надменния бил тук пристигнал от Африка и меч бил вдигнал [872] да стресне всеки принц и крал. Нахален, дързък, смел, без жал той тежко някои ранявал, на място други умъртвявал. [876] Веднага след като били те сразени, взел им той брадите и нов кожух си с тях направил167. Дочул как хора да разправят, [880] че крал Артур бил толкоз смел и не допускал на дуел от друг да бъде победен. Гигантът още този ден [884] по свой вестител съобщил на краля, че си е ушил кожух нов от брадите, взети от принцовете и кралете, [888] които победил бил в бой. И настоял пред краля той брадата си да му отстъпи — брада от всичките най-скъпа. [892] Била му хрумнала идея кожуха да обточи с нея, че и яка да пригласи. Ако Артур се съгласи [896] на този благороден жест, това било би висша чест за него — на гигант яката да е на краля от брадата. [900] Ако Артур не е съгласен, тогава изходът бил ясен — той щял на ум да го научи и с него щяло да се случи [904] туй, що видял бил не един високомерен властелин. Кожуха си залагал той срещу брадата му, та в бой [908] съперниците да решат кому те ще принадлежат. Когато кралят чул това, той заканително глава [912] поклатил, силно раздразнен, до дън душата оскърбен, и на гиганта отговорил, че предпочита да се бори [916] за свойта чест със меч в ръката и в никой случай сам брадата на някой друг не би си дал. Гигантът, щом това разбрал, [920] от страшен гняв обхванат бил и тутакси се приближил до дворцовите тежки двери, решен веднага да премери [924] със краля сили в бой жесток. Щом те приели за залог кожуха странен и брадата, веднага почнала борбата, [928] безмилостна и напориста, редували се пристъп с пристъп и чак на следващия ден Надменния бил победен: [932] Артур юначество показал и с меч главата му отрязал.         Описаното стълкновение по принцип няма отношение [936] към моя разказ за Тристан. Но племенник на тоз гигант поискал кралят на Испания, при който бил Тристан останал, [940] да си отстъпи сам брадата. Отказал кралят, но в страната ни между близките му хора, ни сред приятелите в двора [944] не се намерил мъж, готов да защити в двубой суров срещу гиганта своя крал. Той бързо своя двор събрал [948] и в близкото си обкръжение изказал свойто притеснение. Единствено Тристан решава добрия крал да защитава [952] със своя меч и тежък бой с натрапника захваща той, но тежка рана получава. Това не го обезсърчава, [956] напротив, още този ден злосторникът бил умъртвен. За туй Изолда научава, но друга вест не получава [960] тя за Тристан — че завистта тръби за лошите неща, а пък добрите тя прикрива. Един мъдрец красноречиво [964] така съветва своя син168: — По-хубаво на ни един приятел ти да не разчиташ
вернуться

166

Ст. 870: Става дума за племенника на Надменния. В Роман за Брут Артур убива в двубой великана Ритон. С победата си над Надменния Тристан повтаря подвига на легендарния крал, тоест изравнява се с него.

вернуться

167

Ст. 879: Колекционирането на бради на владетели като бойни трофеи е стара традиция, позната у редица народи (например у древните скити). Отрязването на кралската брада е символичен жест на поставяне на суверена в подчинение на победителя. Съществува старо поверие (вж. историята на Самсон и Далила — Съдии израилеви, гл. 16), че мъжката сила е вложена в косата и в брадата. Мотивът се среща и в други средновековни романи.

вернуться

168

Ст. 965: Не е известен източникът на въпросната мъдрост. Подобно позоваване на авторитети е реторически похват, зад който разказвачите прикриват собствените си находки.

1 ... 71 72 73 74 75 76 77 78 79 ... 97
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)