Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Паисий Христов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]». Краткое содержание книги:
Публикуваните тук за пръв път на български език най-ранни творби за Тристан и Изолда са писани във Франция през втората половина на ХІІ век. Те свидетелстват за първите литературни трактовки на историята за Тристан и Изолда. Явяват се също представители на първото поколение куртоазни романи и куртоазни новели. Те слагат началото на богата литературна продукция през ХІІІ и ХІV век на тази тема в цяла Западна Европа. Така се ражда митът за Тристан и Изолда. Още през Средновековието той се утвърждава като модел на любовта-страст, която се противопоставя радикално на християнския възглед за брака. Но подривният характер на този мит не се ограничава с това. Абсолютната любов на героите поставя под въпрос всички ценности, залегнали в основата на феодалното общество.
От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов
Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат. Стоян Атанасов
От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов
Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат. Стоян Атанасов
Перейти на страницу:
Та чуйте как посред бял ден
Тристан отивал, придружен [1292]
от шурея си Каердин
на празненството у един
съсед… Те и Изолда взели
и на конете път поели. [1296]
Отляво бил Тристан, а братът —
отдясно. Но внезапно атът
на Каердин изплашен бил
от нещо и се отклонил [1300]
от пътя. Конят на сестрата
се стреснал. Дръпнала юздата
Изолда, той се в миг изправил
на задните крака, направил [1304]
голям отскок със свойте нови
железни, лъскави подкови,
подхлъзнал се във локва мръсна
и силна кална струя пръснал [1308]
по двете й бедра, когато
разтваряла си тя краката,
жребеца си за да пришпори.
Надала вик (но що да стори?), [1312]
накрая силно се разсмяла…
Смеха си тя не би сдържала,
дори да е била и в храм,
та камо ли на пътя там. [1316]
Когато братът чул това,
озадачен извил глава
към нея — той недоумявал
защо тъй весело й става, [1320]
дали пък той, възпитан, честен,
със своя подбив неуместен
не е смеха й причинил?
Ако така е, той би бил [1324]
неимоверно притеснен.
— Изолда, — рекъл й — за мен,
смехът ти странен ми се чини.
Ще кажеш ли каква причина [1328]
до този изблик те докара?
Не бих могъл да имам вяра
аз в теб, тъй както брат в сестра,
ако сега не разбера [1332]
причината. Нали не бива
сестра от своя брат да скрива
това, което я вълнува!
Разбирайки, че не си струва [1336]
да има тайни между тях,
тя рекла му: — Избухнах в смях,
когато сетих от водата
студена тръпка по бедрата. [1340]
Помислих си, че ни веднъж
след сватбата ни моят мъж
не е докосвал със ръка
там моите бедра така, [1344]
че тръпка някаква за кратко
да мога да усетя176… Братко,
открито казах ти защо
във смях избухнах току-що. [1348]
вернуться
176
Ст. 1346: В основата на този епизод е залегнал келтският разказ за Диармайд и Грайне. Диармайд, племенник на крал Фин, е „отвлечен“ от кралската жена Грайне в гората, но се въздържа от плътска връзка с нея до деня, в който водата опръсква бедрата на кралицата и тя с ирония отбелязва, че до там мъжка ръка още не е достигала.
Перейти на страницу: