Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Европейская старинная литература » Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]
Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

Электронная книга - «Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]». Краткое содержание книги:

Публикуваните тук за пръв път на български език най-ранни творби за Тристан и Изолда са писани във Франция през втората половина на ХІІ век. Те свидетелстват за първите литературни трактовки на историята за Тристан и Изолда. Явяват се също представители на първото поколение куртоазни романи и куртоазни новели. Те слагат началото на богата литературна продукция през ХІІІ и ХІV век на тази тема в цяла Западна Европа. Така се ражда митът за Тристан и Изолда. Още през Средновековието той се утвърждава като модел на любовта-страст, която се противопоставя радикално на християнския възглед за брака. Но подривният характер на този мит не се ограничава с това. Абсолютната любов на героите поставя под въпрос всички ценности, залегнали в основата на феодалното общество.
От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов   
Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат.  Стоян Атанасов
1 ... 67 68 69 70 71 72 73 74 75 ... 97
Перейти на страницу:
Да я забрави?… Да опита в брак с друга радост да изпита? Понеже има си съпруг, сега не мисли тя за друг. [396] Ще се ожени за такава, че да не бъде обвиняван, че само заради страстта пожертвал си е съвестта160. [400] Ако Изолда161 той обича, то е, че тя се тъй нарича: заради белите ръце и хубавото й лице. [404] Ни само с външна красота, ни само с името си тя би съумяла да събуди у него тези чувства луди162… [408] И двете са еднакво ценни. Ако реши да се ожени, тогава би видял тя как приема неговия брак, [412] как, щом като обича друга, на собствената си съпруга могъл би да се наслаждава. Тъй ще добие сам представа [416] дали Изолда е честита и как тя може да изпита наслада, щом е безразлична към краля, щом не го обича. [420] С това рисковано решение Тристан цели и отмъщение, но вместо да се намалява, терзанието се влошава. [424] След като поривът любовен не му донесе брак съдбовен, защо той да не утоли страстта си с другата. Нали [428] тя също с хубост е позната, пък и съвпадат имената… А щом и тя е хубавица като любимата кралица [432] и щом Изолда се нарича, защо пък да не я обича? По име, красота и стан те си приличат и Тристан [436] съвсем естествено решава, че може да я притежава.         И случват се неща най-странни… От личности непостоянни [440] и леконравни би могло да се очаква само зло. Те от доброто се отказват и с действията си показват [444] вредителските си привички. В тях злото взема връх над всичко и често при такива хора се е превръщало във втора [448] природа. В тях двуличността е стъпкала искреността, доброто чезне във забрава, а пък животът им минава, [452] уви, във вършене на зло. И невъзможно би било от него да се отклонят. Те следват този вреден път, [456] към всичко живо озлобени, като че са затуй родени, макар че някои дори си имат качества добри. [460] Към чуждото изпитват жажда, то повече им се услажда, забравят своето, защото все в чуждото им е окото. [464]         На своето не се любуват, а чуждото, и да не струва, привлича ги неудържимо. Щом чуждо е, то значи има, [468] цена чудовищно висока, като че ли е рядка стока. Промяната ги изкушава единствено когато дава [472] шанс някой да се добере до нещо чуждо. По-добре, и лошо да е, да е чуждо. Дори когато нямат нужда [476] от него, триж по-скъпо то е за тях от всяко нещо свое. Щом някой прави изменения, довеждащи до подобрения, [480] и се реши да изостави това, което се не нрави, знак за всемъдрост е това; че само умната глава [484] способна е да подобрява живота и да отстранява това, което става вредно. Затуй се смята, че е редно, [488] ако се някои залавят с промени, тъй да ги направят, че само добрини да носят. Мнозина по света скитосват [492] с цел нещо чуждо да добият. В това число са и ония жени, които изоставят това, що имат, и си правят [496] план, който да осъществят, вървейки по съвсем нов път. Да ги осъждам ли? Не зная… Но няма спор, че те желаят [500] животът да се промени. Аз виждам как мъже, жени променят вкусове, влечения, но не постигат подобрения, [504] и често любовта ги води до несполуки и несгоди: избягват я, но тя ги гони, изпадат в жертва на нагони, [508]
вернуться

160

Ст. 400: Дългият монолог разкрива мъчителното раздвоение на Тристан. Продължителната раздяла с любимата предизвиква у него непознато до сега чувство на ревност. С имагинерния си характер и мощното си психическо въздействие ревността подтиква Тристан да приписва на Изолда противоречиво поведение — от страдание по далечния любим до конформистко щастие със законния съпруг. Най-мъчителното в ревността е неведението: Тристан не знае всъщност нищо за истинското състояние на Изолда. Така стига до решението да се ожени. Подобно решение може да се тълкува по-задълбочено в светлината на теорията на Рене Жирар за миметичното желание (Вж. книгата му Романтическа лъжа и романна истина). Тази стъпка Тристан предприема, за да се постави на мястото на своята любима: да живее в брак с нелюбимо същество (ст. 373–383).

вернуться

161

Ст. 401: Става дума за Изолда Белоръката, дъщерята на Бретанския херцог.

вернуться

162

Ст. 408: В Изолда Белоръката Тристан вижда сам онова, с което девойката му напомня за любимата — името и физическата й красота.

1 ... 67 68 69 70 71 72 73 74 75 ... 97
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)