Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

        Той ляга при жена си… Само това във този миг тя иска, в прегръдките си го притиска, [796] в устата го целува страстно, но той държи се безучастно. И да се дърпа настрани, и да отстъпи, да склони, [800] не ще намери миг покой. Против инстинктите си той би искал с разум да въстане, държейки верен да остане [804] на своята любов, която е главният претекст, когато с жена си хладно се държи, макар любов да й дължи. [808] Изолда му е толкоз скъпа, че и инстинктите отстъпят пред разума и любовта: и те връх вземат над плътта. [812] Нали е вече взел решение, напук на плътското влечение, на любовта да бъде верен. Като съпруг благонамерен, [816] той сам пред себе си не скрива, че си е взел жена красива, пленителна, приятна… Тялом той би й се отдал изцяло, [820] ако не беше обладан от силна обич… И Тристан, обзет от ужас и тъга, тревожно пита се сега [824] как да намери извинение за странното си поведение. Жена му пък се притеснява и се стреми да не издава [828] обхваналото я желание, държейки се на разстояние. — Ах, моля те, не се сърди — й казва той. — Добра бъди [832] да ми простиш за туй, което сега тежи ми на сърцето и аз не съм споделял с друг. Във дясната страна, ей тук, [836] боли ме от известно време, но болката сега обзе ме навсякъде: и в слабините, и долу в кръста, и в гърдите… [840] Страхувам се да се изправя, та камо ли любов да правя. Три пъти случи се, че аз от болката загубих свяст, [844] да полежа ми се наложи, дордето да се уталожи мъчителната, адска болка. Да знаеш, мила моя, колко [848] днес съжалявам… За друг път дано ми болките поспрат. — Мен ме тревожи болестта — съчувствено отвръща тя. — [852] А другото, без него мога.