Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Паисий Христов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]». Краткое содержание книги:
Публикуваните тук за пръв път на български език най-ранни творби за Тристан и Изолда са писани във Франция през втората половина на ХІІ век. Те свидетелстват за първите литературни трактовки на историята за Тристан и Изолда. Явяват се също представители на първото поколение куртоазни романи и куртоазни новели. Те слагат началото на богата литературна продукция през ХІІІ и ХІV век на тази тема в цяла Западна Европа. Така се ражда митът за Тристан и Изолда. Още през Средновековието той се утвърждава като модел на любовта-страст, която се противопоставя радикално на християнския възглед за брака. Но подривният характер на този мит не се ограничава с това. Абсолютната любов на героите поставя под въпрос всички ценности, залегнали в основата на феодалното общество.
От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов
Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат. Стоян Атанасов
От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов
Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат. Стоян Атанасов
Перейти на страницу:
Той ляга при жена си… Само
това във този миг тя иска,
в прегръдките си го притиска, [796]
в устата го целува страстно,
но той държи се безучастно.
И да се дърпа настрани,
и да отстъпи, да склони, [800]
не ще намери миг покой.
Против инстинктите си той
би искал с разум да въстане,
държейки верен да остане [804]
на своята любов, която
е главният претекст, когато
с жена си хладно се държи,
макар любов да й дължи. [808]
Изолда му е толкоз скъпа,
че и инстинктите отстъпят
пред разума и любовта:
и те връх вземат над плътта. [812]
Нали е вече взел решение,
напук на плътското влечение,
на любовта да бъде верен.
Като съпруг благонамерен, [816]
той сам пред себе си не скрива,
че си е взел жена красива,
пленителна, приятна… Тялом
той би й се отдал изцяло, [820]
ако не беше обладан
от силна обич… И Тристан,
обзет от ужас и тъга,
тревожно пита се сега [824]
как да намери извинение
за странното си поведение.
Жена му пък се притеснява
и се стреми да не издава [828]
обхваналото я желание,
държейки се на разстояние.
— Ах, моля те, не се сърди —
й казва той. — Добра бъди [832]
да ми простиш за туй, което
сега тежи ми на сърцето
и аз не съм споделял с друг.
Във дясната страна, ей тук, [836]
боли ме от известно време,
но болката сега обзе ме
навсякъде: и в слабините,
и долу в кръста, и в гърдите… [840]
Страхувам се да се изправя,
та камо ли любов да правя.
Три пъти случи се, че аз
от болката загубих свяст, [844]
да полежа ми се наложи,
дордето да се уталожи
мъчителната, адска болка.
Да знаеш, мила моя, колко [848]
днес съжалявам… За друг път
дано ми болките поспрат.
— Мен ме тревожи болестта —
съчувствено отвръща тя. — [852]
А другото, без него мога.
В тозчас, обзета от тревога,
Перейти на страницу: