Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

И ето: братът и мъжът с коне към Англия вървят; Тристан надява се да има с Изолда, своята любима, [1352] интимна среща някой ден. А Каердин държи с Бранжиен за малко да се види там.         Като добър писател, знам, [1356] че моят разказ тук не бива в подробности да се разлива, та ще съм кратък… Те пътуват цял ден и спират да нощуват [1360] в град, в който трябвало наскоро да влезе Марк със свойте хора. Успяват те да разберат Марк и Изолда по кой път [1364] са тръгнали, встрани застават и търпеливо дъх стаяват да дебнат дворцовата свита. Там вече чакат ги прикрити [1368] слугите им. На клонест бук се качват двамата: оттук, без някой да ги забележи, ще наблюдават те кортежа. [1372] Изпърво кралят се задава, а след това се появява кралицата; след тях тълпата гъмжи — ще кажеш, че в палата [1376] днес никой няма. Най-напред прислужниците крачат в ред, след тях вървят оръженосци, и съгледвачи-вестоносци, [1380] коне за впряг и за парад, ловджийски кучета отзад, последвани от соколари и от готвачи и коняри… [1384] Върви кортежът безконечен, и Каердин е поглед втренчил във него, силно впечатлен, но нито милата Бранжиен, [1388] нито Изолда забелязва. На свой ред вече се показват камериерки и шивачки, след тях чистачки и перачки… [1392]         И Каердин в един момент възкликва: — Ето и Бранжиен! — Не е тя, не! — Тристан отвръща. — Не виждаш ли я, че е съща [1396] прислужница?         Току след нея се вижда шамбелан в ливрея, а подир тях в редици стройни със своите доспехи бойни [1400] минават рицарите млади и с пастурели и балади огласят цялата процесия. След тях пък прелестни принцеси [1404] (девойки благородни, мили) припяват, кръшен глас извили. До тях младежите любими, галантни и неустрашими, [1408] говорят им за любовта, за доблестта и верността и чувствата си с тях споделят. …………………………… [1412] …………………………… …………………………… …………………………… — Видях кралицата най-сетне! [1416] Ала коя ли е Бранжиен? — възкликва Каердин смутен.