Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

а пък когато търсят мъст, страхът разпъва ги на кръст163. Тристан се мъчи да избяга от любовта си и възлага [512] надежди на законен брак със втората Изолда. Как ще му плени сърцето тя, ако не беше любовта [516] към първата! Заради нея към брак стреми се, но с идея хем с първата той да не скъсва, хем с втората във брачна връзка [520] да бъде164… Обич той питае към първата, затуй желае за втората да се ожени. А ако обич съвършена [524] изпитва, как би я зарязал заради друга? Не омраза към първата сега го тласка при втората да търси ласки, [528] а от любов към нея друга жена той взел би за съпруга. Една любовна страст безмерна заставя го неимоверно [532] да страда и по таз причина той мисли си, че ще му мине, ако чрез нова страст реши предишната да задуши. [536] Но лошото само не ходи, една беда към друга води. Това се случва доста често, щом някое сърце злочесто, [540] изпадне в тежко отчаяние зарад несбъднато желание. То вярва, че от този пъкъл, от тази непосилна мъка [544] възможно е да се избави и с трудностите да се справи, но средствата му са такива, че всичко по̀ на зле отива. [548] Уж вижда някакво решение, а дваж по-тягостно мъчение душата му на кръст разпъва. Разочаровани изпърво [552] от ред несбъднати желания, мнозина търсят упование в туй, дето им е под ръка. Обезверени, те така [556] постъпват, че се удвоява товарът, който ги сломява. В стремежа да се отърват и някак да си отмъстят [560] те чувстват и любов, и злоба, но някак си не в чиста проба, а в странна смесица от двете. Те правят не това, което [564] в момента им е най-приятно, а са принудени обратно да действат: пряко своя план. Така постъпва и Тристан: [568] той по една Изолда страда и се надява на отрада от Белоръката. С целувки и непресторени милувки [572] стреми се да я привлече и се държи тъй мило, че дори родата й приема той за съпруга да я вземе, [576] и даже уточняват дата. И младоженците с родата в уречения ден пристигат и много пищна сватба вдигат [580] според църковните канони и утвърдените закони: със съответна литургия. А като свършат всички тия [584] условности, в игри се включват и, както винаги се случва, развеселените сватбари участват в разни надпревари, [588] фехтуват се или се борят и все за първо място спорят.         А вечерта, след тържеството, слуги приготвят им леглото [592] и Белоръката си ляга, а други на Тристан помагат, тъй както е редът, да снеме одеждите си. Но в туй време [596] той неочаквано усеща, че върху пода пада нещо. Към него свежда той глава, и забелязва, че това [600] е пръстенът — подарък драг от Русокосата във знак на обич в онзи таен кът, где срещна я за сетен път. [604] От смут и от тъга обзет, Тристан се пита занапред какво да прави. Той съзнава вината си, че всичко става [608] не както той самият иска. И угризение потиска неутешимо съвестта му, когато си помисли само, [612] че при последната раздяла Изолда пръстен бе му дала, а той пред нея бе се врекъл във вярност и любов довека. [616] Обхванат от безкрайна горест, Тристан си казва: „Що да сторя? Един почтен жених не може да не приеме брачно ложе. [620] Аз трябва да се овладея и тази нощ да спя със нея: