Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

В Изолдиния лик се вглежда Тристан и спомен го навежда [1096] на мисли ту за сладостта, ту за тъгите в любовта. Дордето има настроение, той го целува с възхищение, [1100] ала когато затъгува, яд в него почва да бушува при мисълта, че ще реши тя, щом повярва на лъжи, [1104] завинаги да го забрави, да тръгне с друг, да се остави друг някой мъж да я задява. Такива мисли замъгляват [1108] ума му, тровят му душата, щом поддаде се на мълвата, че цели дни и нощи тя е с Кариадо173 — той я ласкае [1112] и с обещания безсрамни старае се да я подмами. Тристан страхува се, че тя приела би възможността [1116] (защо ли да не е по-бърже) с друг някой мъж да се обвърже, а не Тристан да чака всуе. Щом туй съмнение нахлуе [1120] в ума му, злоба той изпитва към образа й и опитва с Бранжиениния да говори: „Приятелко, Изолда стори [1124] измяна тежка спрямо мен и толкова съм натъжен, че днес могъл бих само с вас да споделя скръбта си аз.“ [1128]         С такава мъка и досада той болката си изповяда, поглежда после към ръката, държаща пръстена, когато [1132] Изолда тъкмо му го дава, и към лика й, изразяващ тъга при сетната им среща, и в миг обливат го горещи [1136] сълзи… Какво си обещаха, защо днес мислите му бяха тъй скръбни? Няма основание… Дали душевното страдание [1140] Тристан не бе преодолял? Нали бе статуя отлял, та щом като остане сам, обхванат от любовен плам, [1144] да има с кой да сподели емоциите си, били те скръбни или пък отрадни. Кому да каже колко страда [1148] и как гнети го любовта? Така, изпаднал под властта на мисли шеметни, Тристан е непрекъснато люлян [1152] между омраза и любов. Той на моменти е готов с Изолда да се раздели, а после пита се дали [1156] да й остане все пак верен. Ако не беше прекомерен в любовното си увлечение174, не би го глождело съмнение, [1160] че с друг могла би тя да бъде. Едва ли щеше да я съди и толкова да я ревнува, ако за друга днес жадува. [1164] Какво от туй, че ще загуби жена, която той не люби? Щом нещо ни е безразлично, какво ще стане — туй нас лично [1168] дълбоко няма да засегне.         Мъчителна любов днес тегне над четиримата и в тях владее само скръб и страх. [1172] Марк истински се опасява с друг да не му изневерява Изолда. Нея той обича, а като чувства, че обрича [1176] сърцето си на друг мъж тя, триж по̀ потиска го страстта. И как от яд да не трепери, как място той да си намери, [1180] щом тя, съпругата любима, подлага го на несравнима душевна мъка. Тя самата две болки носи си в душата: [1184] кралица е, но притежава туй, що не я задоволява, а липсва й това, което й е най-скъпо на сърцето. [1188] Тя има мъж и свойта плът отдава му, ала мъжът не й е никак мил и драг; обаче длъжна е все пак [1192] при него вечно да остане. А нейният любим Тристан е — оттам е втората й болка. И тя на свой ред знае колко [1196] Тристан обича я и иска до свойта гръд да я притиска, да бъде негова вовек. Тристан е третият човек, [1200] понасящ като наказание едно безименно страдание. Защото, от една страна, оженил се е за жена, [1204] която никак не обича, ала чрез брака се обрича да страда доста дълго време. Щом я в прегръдките си вземе, [1208] не чувства никаква отрада, защото тя не му допада (освен че се Изолда казва). И него двойно зло го смазва: [1212] да страда по жена любима и без любов жена да има. От своята любов лишен, дали ще види светъл ден? [1216] Това тегло тежи не само на него; страда и жена му — Изолда Белоръката. Изключвайки разлъката [1220] със настоящия съпруг, тя няма вяра в никой друг и много на Тристан държи; той само й принадлежи, [1224] на любовта му се надява, ала излъгана остава. За разлика от краля, тя насладите на любовта [1228] не е усетила. Обратно, Марк на Изолда многократно в леглото се е наслаждавал. …………………………… [1232] Тя все тъй влюбена остава в мъжа си, но не получава това, което най очаква. Кому и как да се оплаква? [1236] Във всеки случай аз не мога да кажа кой от тях най-много тревоги и беди изпитва. Пък и защо да се опитвам [1240] да съдя някого за нещо? За тази цел се иска вещо да знам какво им е в душата. Аз казвам как стоят нещата, [1244] а всеки знае сам дали, къде и колко го боли и как намира утешение в създалото се положение175. [1248] Марк на Изолдиното тяло със страст би се отдал изцяло, но го терзае мисълта, че по Тристан въздиша тя. [1252] Кралицата принадлежи на Марк: той често я държи в прегръдките си сладострастно, но туй за нея е ужасно, [1256] защото влюбена е в друг, а той на друга е съпруг. Щом е Тристан така далече, дали я е разлюбил вече? [1260] Дано пък да не се привърже към другата жена тъй бърже! Та той една изгора има — Изолда: тя му е любима, [1264] а кралят с тялото й прави каквото ще… Как да сподави Тристан скръбта си, че не може да й се радва в свойто ложе? [1268] Той женен е, ала насила не ще му стане нивга мила жена му. А пък тя самата един мъж има си в душата, [1272] но той от нея няма нужда и любовта й му е чужда… Та кой от тях най-много страда, кой среща в любовта отрада? [1276] Изолда Белоръката не си издава мъката, че още девственица тя е, а предпочита да си трае [1280] и с други да не го споделя. С мъжа си спи в една постеля, но с радост той не я дарява, уви, тъй както подобава. [1284] Самият аз не мога каза дали любов или омраза й вдъхва безчувствеността му. Дали на нея стига само [1288] това, че с него ляга, става? Дали я нещо утешава?