Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Европейская старинная литература » Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]
Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

Электронная книга - «Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]». Краткое содержание книги:

Публикуваните тук за пръв път на български език най-ранни творби за Тристан и Изолда са писани във Франция през втората половина на ХІІ век. Те свидетелстват за първите литературни трактовки на историята за Тристан и Изолда. Явяват се също представители на първото поколение куртоазни романи и куртоазни новели. Те слагат началото на богата литературна продукция през ХІІІ и ХІV век на тази тема в цяла Западна Европа. Така се ражда митът за Тристан и Изолда. Още през Средновековието той се утвърждава като модел на любовта-страст, която се противопоставя радикално на християнския възглед за брака. Но подривният характер на този мит не се ограничава с това. Абсолютната любов на героите поставя под въпрос всички ценности, залегнали в основата на феодалното общество.
От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов   
Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат.  Стоян Атанасов
1 ... 73 74 75 76 77 78 79 80 81 ... 97
Перейти на страницу:
Залата със статуите и „Дръзката вода“172
В Изолдиния лик се вглежда Тристан и спомен го навежда [1096] на мисли ту за сладостта, ту за тъгите в любовта. Дордето има настроение, той го целува с възхищение, [1100] ала когато затъгува, яд в него почва да бушува при мисълта, че ще реши тя, щом повярва на лъжи, [1104] завинаги да го забрави, да тръгне с друг, да се остави друг някой мъж да я задява. Такива мисли замъгляват [1108] ума му, тровят му душата, щом поддаде се на мълвата, че цели дни и нощи тя е с Кариадо173 — той я ласкае [1112] и с обещания безсрамни старае се да я подмами. Тристан страхува се, че тя приела би възможността [1116] (защо ли да не е по-бърже) с друг някой мъж да се обвърже, а не Тристан да чака всуе. Щом туй съмнение нахлуе [1120] в ума му, злоба той изпитва към образа й и опитва с Бранжиениния да говори: „Приятелко, Изолда стори [1124] измяна тежка спрямо мен и толкова съм натъжен, че днес могъл бих само с вас да споделя скръбта си аз.“ [1128]         С такава мъка и досада той болката си изповяда, поглежда после към ръката, държаща пръстена, когато [1132] Изолда тъкмо му го дава, и към лика й, изразяващ тъга при сетната им среща, и в миг обливат го горещи [1136] сълзи… Какво си обещаха, защо днес мислите му бяха тъй скръбни? Няма основание… Дали душевното страдание [1140] Тристан не бе преодолял? Нали бе статуя отлял, та щом като остане сам, обхванат от любовен плам, [1144] да има с кой да сподели емоциите си, били те скръбни или пък отрадни. Кому да каже колко страда [1148] и как гнети го любовта? Така, изпаднал под властта на мисли шеметни, Тристан е непрекъснато люлян [1152] между омраза и любов. Той на моменти е готов с Изолда да се раздели, а после пита се дали [1156] да й остане все пак верен. Ако не беше прекомерен в любовното си увлечение174, не би го глождело съмнение, [1160] че с друг могла би тя да бъде. Едва ли щеше да я съди и толкова да я ревнува, ако за друга днес жадува. [1164] Какво от туй, че ще загуби жена, която той не люби? Щом нещо ни е безразлично, какво ще стане — туй нас лично [1168] дълбоко няма да засегне.         Мъчителна любов днес тегне над четиримата и в тях владее само скръб и страх. [1172] Марк истински се опасява с друг да не му изневерява Изолда. Нея той обича, а като чувства, че обрича [1176] сърцето си на друг мъж тя, триж по̀ потиска го страстта. И как от яд да не трепери, как място той да си намери, [1180] щом тя, съпругата любима, подлага го на несравнима душевна мъка. Тя самата две болки носи си в душата: [1184] кралица е, но притежава туй, що не я задоволява, а липсва й това, което й е най-скъпо на сърцето. [1188] Тя има мъж и свойта плът отдава му, ала мъжът не й е никак мил и драг; обаче длъжна е все пак [1192] при него вечно да остане. А нейният любим Тристан е — оттам е втората й болка. И тя на свой ред знае колко [1196] Тристан обича я и иска до свойта гръд да я притиска, да бъде негова вовек. Тристан е третият човек, [1200] понасящ като наказание едно безименно страдание. Защото, от една страна, оженил се е за жена, [1204] която никак не обича, ала чрез брака се обрича да страда доста дълго време. Щом я в прегръдките си вземе, [1208] не чувства никаква отрада, защото тя не му допада (освен че се Изолда казва). И него двойно зло го смазва: [1212] да страда по жена любима и без любов жена да има. От своята любов лишен, дали ще види светъл ден? [1216] Това тегло тежи не само на него; страда и жена му — Изолда Белоръката. Изключвайки разлъката [1220] със настоящия съпруг, тя няма вяра в никой друг и много на Тристан държи; той само й принадлежи, [1224] на любовта му се надява, ала излъгана остава. За разлика от краля, тя насладите на любовта [1228] не е усетила. Обратно, Марк на Изолда многократно в леглото се е наслаждавал. …………………………… [1232] Тя все тъй влюбена остава в мъжа си, но не получава това, което най очаква. Кому и как да се оплаква? [1236] Във всеки случай аз не мога да кажа кой от тях най-много тревоги и беди изпитва. Пък и защо да се опитвам [1240] да съдя някого за нещо? За тази цел се иска вещо да знам какво им е в душата. Аз казвам как стоят нещата, [1244] а всеки знае сам дали, къде и колко го боли и как намира утешение в създалото се положение175. [1248] Марк на Изолдиното тяло със страст би се отдал изцяло, но го терзае мисълта, че по Тристан въздиша тя. [1252] Кралицата принадлежи на Марк: той често я държи в прегръдките си сладострастно, но туй за нея е ужасно, [1256] защото влюбена е в друг, а той на друга е съпруг. Щом е Тристан така далече, дали я е разлюбил вече? [1260] Дано пък да не се привърже към другата жена тъй бърже! Та той една изгора има — Изолда: тя му е любима, [1264] а кралят с тялото й прави каквото ще… Как да сподави Тристан скръбта си, че не може да й се радва в свойто ложе? [1268] Той женен е, ала насила не ще му стане нивга мила жена му. А пък тя самата един мъж има си в душата, [1272] но той от нея няма нужда и любовта й му е чужда… Та кой от тях най-много страда, кой среща в любовта отрада? [1276] Изолда Белоръката не си издава мъката, че още девственица тя е, а предпочита да си трае [1280] и с други да не го споделя. С мъжа си спи в една постеля, но с радост той не я дарява, уви, тъй както подобава. [1284] Самият аз не мога каза дали любов или омраза й вдъхва безчувствеността му. Дали на нея стига само [1288] това, че с него ляга, става? Дали я нещо утешава?
вернуться

172

Фрагменти от тези два епизода са запазени в ръкописа от Торино. Първият епизод — „Залата със статуите“ е особено показателен за душевното състояние на Тристан. За съжаление по-голямата част от епизода липсва. За него можем да съдим само по романа на Брат Робер Сага за Тристан и Изолда, който го описва цялостно. Затова предлагам кратко резюме по Брат Робер.

Земите на великана Молдагог граничат с тези на Бретанския херцог, тъста на Тристан. Великанът и херцогът живеят в мир при условие, че никой не престъпва границата между двете владения — буйна река без брод. Тристан обаче се изкушава да проникне в гъстата гора на великана, предизвиква го на двубой, отсича единия му крак, но го оставя жив. В замяна Молдагог става васал на Тристан и му предоставя всичките си богатства. Благодарение на тях Тристан предприема мащабно строителство. В края на гората, на морския бряг, има сводеста скала, изваяна отвътре с уникални орнаменти. Там се влиза откъм морето и то само при отлив. Характеристиките на мястото са типични за описанията на келтското отвъдно: река без брод, преминаването през която крие смъртна опасност; гъста гора, граничеща с морето; сводеста скала, която в зависимост от прилива и отлива се оказва под или над морското равнище. Именно в този Друг свят Тристан ще си устрои кът само в който ще намира хармония със себе си — зала със статуи, изобразяващи Изолда Русокосата, разплаканото джудже, простряно в краката на кралицата, кучето, Бранжиен, поднасяща на Изолда любовното питие; лъв, който с опашката си удря Мериадок, наклеветил Тристан пред Марк. Занапред Тристан ще прекарва дните си тук, сред изображенията и фигурите, които облива с нежни думи или упреци, или пък на които иска да отмъсти. В имагинерния музей на собственото си минало героят намира отрада, каквато в реалния си живот с Изолда Белоръката не може да изпита. Фрагментът от разказа на Томас представя именно откъс от разговорите на Тристан с немите статуи.

вернуться

173

Ст. 1112: Болезненото въображение на раздирания от ревност герой „ражда“ съперници: след Марк от епизода „Женитбата“ тук на преден план излиза Кариадо.

вернуться

174

Ст. 1159: Неудовлетвореното любовно желание поражда химери. Фройд нарича това състояние фантазия. При него субектът изтласква навътре, тоест потиска чувството си за реалност и на негово място привижда във въображението си сцени, на които той е режисьор-постановчик, главно действащо лице и единствен зрител.

вернуться

175

Ст. 1248: От стих 1170 насам Томас прави своеобразна рекапитулация на чувствата на четиримата протагонисти. Всеки от тях страда посвоему: Марк и Изолда Белоръката — от непълноценната връзка с брачния партньор, Тристан и Изолда Русокосата — заради отдалечеността на любимото същество. След тази равносметка Томас изказва и личното си мнение: въздържа се да съди своите герои, защото не е изпитал това, което са изживели те. Докато Берул се вживява в съдбата на влюбените, без да обяснява на читателя своите пристрастия, Томас прокарва граница между себе си и своите герои именно поради липсата на общ житейски опит между тях. Истината, към която се стреми Томас, цели да представи обективно, непредубедено действията и чувствата на героите. Той оставя на читателя сам да вникне в разказа, изхождайки от собствения си опит. Неслучайно в края на романа Томас се обръща специално към влюбените (ст. 3279). Очевидно в неговите очи те са идеалната публика за историята на Тристан и Изолда. Така в подходите на Берул и на Томас долавяме две основни тенденции в начина, по който романът конструира света — съпреживяване и дистанцирана репрезентация.

1 ... 73 74 75 76 77 78 79 80 81 ... 97
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)