Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

и сам живота да изпиташ, [968] отколкото да другаруваш с човека, който те ревнува и се показва завистлив169.         Тоз принцип явно е правдив [972] и поучителен, защото завистниците за доброто нехаят и го спотаяват, а лошото те разгласяват [976] пред всеки срещнат в своя път. И около Тристан кръжат такива, дето му завиждат и го негласно ненавиждат. [980] Те пред Изолда премълчават това, което причинява приятни чувства във душата, но й натякват за нещата, [984] които силно я терзаят.         Веднъж, сама във свойта стая, Изолда тихо, с глас чудесен, си пеела любовна песен: [988] как някакъв си граф убил Гирон — човека, който бил в жена му влюбен до полуда, как той прибягнал до заблуда, [992] като сърцето му й дал да изяде, и с колко жал разбрала истината тя170.         Звучала нежно песента, [996] когато там се вмъкнал тайно Кариадо, граф с име знайно, прочут със замъци красиви, с гори и плодородни ниви. [1000] Бил графът хубав и учтив, но и натрапчив, горделив; и за изкусен ухажор минавал в този кралски двор. [1004] Та тоз любовник обигран в отсъствието на Тристан дошъл бил с явно намерение да я ухажва — поведение, [1008] с което този дързък мъж се бил опитвал неведнъж да я склони, но безуспешно. За нея туй било и смешно, [1012] и долно. Многократно тя отхвърляла му любовта, но той бил упорит, не спирал… Сега, когато я намира, [1016] че пее, той, развеселен, й заявява: — Според мен, зло тази песен предвещава, Мадам, защото споменава [1020] за смърт на сова (нощна птица, наричана и улулица), чиято песен смърт вещае. Това поверие се знае [1024] от много хора в този свят. Умрял е някой ваш познат.         Тя отговаря му: — И аз днес мисля точно като вас. [1028] Да чуеш сова е тревожно и е наистина възможно, сеньор, това да е прокоба, че някой ще отиде в гроба. [1032] Но пък дали не означава, че гибел вас ви застрашава, щом като песента ми крие, тъй както ми твърдите вие, [1036] тревожно нещо? Знам, че днес не идвате с приятна вест; така е всеки път било: щом тук сте, значи е за зло. [1040] И днес, тъй както и по-рано, напомняте ми непрестанно за оня мързеливец, дето все край огнището в кьошето [1044] стоял и го напускал само, щом го подтикнела страстта му сплетни и клюки да говори. Не може никой да оспори, [1048] че мислите за клюки, щом излезете от своя дом, а не за подвизи и слава. Та кой ваш подвиг възхищава [1052] другарите ви?… На вразите страх със какво ли ще внушите? Все скришом вършите нещата, все другите са ви в устата. [1056] — Гневите се, Мадам. Защо? — подмята й Кариадо. — Но аз не съм такъв глупак, че туй да ме обижда чак. [1060] Ако съм бухал-улулица, то вие сова сте, кралице. За мойта смърт не се грижете, а по-добре си представете, [1064] че вашият любим Тристан не е ваш… Казват, че в Бретан живее, без да го е еня за вас… Дори се бил оженил, [1068] и пред закона, и пред Бога, за дъщерята на херцога. — Наистина сте кобна птица — му казва гневната кралица. — [1072] Убил ме Господ, ако аз не бъда совата за вас! Щом стане за Тристан въпрос, устата ви кипи от злост. [1076] Но знайте, че на вас, в замяна, длъжница няма да остана. Усилията си хабите, като безспирно ми твърдите, [1080] че ме обичате… Напразно! Дори ми става по-омразно. С вас на любов не бих склонила, дори да бях се разделила [1084] с Тристан. И не хранете вяра, че тази вест ще ме накара днес любовта ви да приема!         Неимоверен гняв обзема [1088] Изолда. Той го забелязва и примирено се отказва да продължава да я дразни с измислици и клюки разни. [1092] И тръгва си… Остава тя съвсем сломена от скръбта.171