Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

нали ми е съпруга тя. Ако беда ме сполетя, [624] сърцето ми си е виновно, че се показа тъй фриволно; аз я поисках за жена и в мен е цялата вина. [628] Уви, в момент на отчаяние, забравих свойто обещание, щом на Изолда измених и таз девойка съблазних. [632] Да легна с нея — тежко бреме!… Кой караше ме да я взема днес за съпруга, по закон и по църковния канон? [636] Как бих могъл да я прокудя и как ли сам да се принудя да върша нещо, без да ща? Как бих могъл да си простя [640] ако жена си изоставя? Но дважди ще се злепоставя, потъпча ли без основание недавнашното обещание. [644] Изолда още ме привлича и явно, че не ми прилича да легна тази вечер с друга. Но другата ми е съпруга [648] и вече с първата не бива да са ми връзките такива, каквито бяха по-преди. Как може да се нареди, [652] че хем да си остана с тази, хем да съм верен на онази? Та аз честта си ще загубя, ако със тази тук се любя… [656] Ала ще бъде престъпление при днешното ми положение да я напусна… Но пък зная, че истинска наслада с тая [660] не ще изпитам във леглото. И не желая го, защото ако сега с жена си легна, кралицата пък ще засегна, [664] а тя е моята голяма любов… Но очевидно няма да върна наназад нещата. Измамена ще е едната [668] и другата, най-вероятно. Съпругата ми е приятна, но ставайки й днес жених аз на Изолда измених. [672] В мен старата любов остана и всъщност туй си е измяна към моята съпруга млада. Най-лошото на мен се пада: [676] и двете страдат зарад мен, но аз съм дваж озлочестен. Към двете се отнасям долно и затова ми е най-болно: [680] безсъвестен и подъл бях с кралицата: не удържах на думата, която дадох. Сега пък бих направил гадост, [684] ако към своята жена съм лош и непочтен… Една ще бъде жертва на измяна… Тогава нека да остана [688] към другата поне морален. С кралицата не бях лоялен… Но ще допусна ли жена ми да стане жертва на измами? [692] Изправен съм пред изпитание: да спазя свойто обещание към първата… Но как тогава съпругата изоставя? [696] Уж аз да отмъстя, но злото мен сполетя… Ако в леглото на своята жена отида, тогаз Изолда ще обидя. [700] Откажа ли да спя със нея, тогава как ще преживея тя да ме гледа с взор отровен? Аз и пред Бог ще съм виновен, [704] а близките й, щом узнаят, със право ще ме наругаят. Каквото й да сторя, знам, че чака ме позор и срам. [708] С жена си може и да легна, но без към нея да посегна, защото ще ми е противно? Но тя не е така наивна, [712] че да не бъде в състояние да схване моето държание, да разбере, че друга аз прегръщал съм с любовна страст. [716] Ако с жена си аз не сторя туй, дето правят всички хора, ако се истински обичат, то неизбежно се обричам [720] от днес на нейната ненавист. Когато влюбеният прави любов, той храни любовта. А ако се въздържа, тя [724] отстъпва място на омраза. Та мога ли се аз отказа от плътски връзки със жена? Тогава своята цена, [728] достойнството си ще изгубя. Ако не искам да се любя и тя не е задоволена, едва ли би могла към мене [732] любовни чувства да запази. По̀ вярвам, че ще ме намрази. Тя сигурно изпитва плам към мен… Като съпруг аз знам, [736] че щом не бъде утолена страстта й, твърде озлобена ще се почувства най-накрая. Но аз нали това желая [740] и искам то да проличи, тъй че да я отдалечи от мен. Към нея отсега ще се отнасям все така, [744] че тя да се почувства чужда, да разбере, че нямам нужда от нея, и да ме презре. Съзнавам днес съвсем добре, [748] че само моя е вината, и туй разпъва ми душата. С кралицата аз зле постъпих, а винаги ще ми е скъпо [752] прекараното с нея време. И как можа да ме обземе такъв мерак, такъв копнеж, такъв неустоим стремеж, [756] че да се съглася тъй бърже със другата да се обвържа дотам, че и да се оженя. Като че ли не ме е еня, [760] че на Изолда аз дължах любов и вярност и държах на нейната любов към мен. А ето, че от ден на ден [764] вината ми по-тежка става, защото още продължавам съпругата си да задирям и много често се намирам [768] принуден да я заблуждавам, да лъжа, да изневерявам на любовта, която аз изпитвам и до този час. [772] Аз си пожертвах любовта с Изолда зарад слабостта към тази, дето е в леглото. Не биваше така, защото [776] ако на любовта държиш, е подло да я замениш с привидна, временна наслада. Тъй сбърках, че до гроб ще страдам. [780] Аз казън сам ще си наложа: ще легна в брачното ни ложе и неподвижен ще остана. Но ако пък ме страст обхване, [784] ще бъде цяло изпитание… А ако липсва ми желание, в леглото ще съм като в ада. Каква зла участ ми се пада! [788] Дано кралицата узнае как нейният любим се кае, какво тегло си е наложил заради нея, за да може [792] да му прости за мерзостта му165!“