Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Паисий Христов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]». Краткое содержание книги:
Публикуваните тук за пръв път на български език най-ранни творби за Тристан и Изолда са писани във Франция през втората половина на ХІІ век. Те свидетелстват за първите литературни трактовки на историята за Тристан и Изолда. Явяват се също представители на първото поколение куртоазни романи и куртоазни новели. Те слагат началото на богата литературна продукция през ХІІІ и ХІV век на тази тема в цяла Западна Европа. Така се ражда митът за Тристан и Изолда. Още през Средновековието той се утвърждава като модел на любовта-страст, която се противопоставя радикално на християнския възглед за брака. Но подривният характер на този мит не се ограничава с това. Абсолютната любов на героите поставя под въпрос всички ценности, залегнали в основата на феодалното общество.
От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов
Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат. Стоян Атанасов
От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов
Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат. Стоян Атанасов
Перейти на страницу:
нали ми е съпруга тя.
Ако беда ме сполетя, [624]
сърцето ми си е виновно,
че се показа тъй фриволно;
аз я поисках за жена
и в мен е цялата вина. [628]
Уви, в момент на отчаяние,
забравих свойто обещание,
щом на Изолда измених
и таз девойка съблазних. [632]
Да легна с нея — тежко бреме!…
Кой караше ме да я взема
днес за съпруга, по закон
и по църковния канон? [636]
Как бих могъл да я прокудя
и как ли сам да се принудя
да върша нещо, без да ща?
Как бих могъл да си простя [640]
ако жена си изоставя?
Но дважди ще се злепоставя,
потъпча ли без основание
недавнашното обещание. [644]
Изолда още ме привлича
и явно, че не ми прилича
да легна тази вечер с друга.
Но другата ми е съпруга [648]
и вече с първата не бива
да са ми връзките такива,
каквито бяха по-преди.
Как може да се нареди, [652]
че хем да си остана с тази,
хем да съм верен на онази?
Та аз честта си ще загубя,
ако със тази тук се любя… [656]
Ала ще бъде престъпление
при днешното ми положение
да я напусна… Но пък зная,
че истинска наслада с тая [660]
не ще изпитам във леглото.
И не желая го, защото
ако сега с жена си легна,
кралицата пък ще засегна, [664]
а тя е моята голяма
любов… Но очевидно няма
да върна наназад нещата.
Измамена ще е едната [668]
и другата, най-вероятно.
Съпругата ми е приятна,
но ставайки й днес жених
аз на Изолда измених. [672]
В мен старата любов остана
и всъщност туй си е измяна
към моята съпруга млада.
Най-лошото на мен се пада: [676]
и двете страдат зарад мен,
но аз съм дваж озлочестен.
Към двете се отнасям долно
и затова ми е най-болно: [680]
безсъвестен и подъл бях
с кралицата: не удържах
на думата, която дадох.
Сега пък бих направил гадост, [684]
ако към своята жена
съм лош и непочтен… Една
ще бъде жертва на измяна…
Тогава нека да остана [688]
към другата поне морален.
С кралицата не бях лоялен…
Но ще допусна ли жена ми
да стане жертва на измами? [692]
Изправен съм пред изпитание:
да спазя свойто обещание
към първата… Но как тогава
съпругата изоставя? [696]
Уж аз да отмъстя, но злото
мен сполетя… Ако в леглото
на своята жена отида,
тогаз Изолда ще обидя. [700]
Откажа ли да спя със нея,
тогава как ще преживея
тя да ме гледа с взор отровен?
Аз и пред Бог ще съм виновен, [704]
а близките й, щом узнаят,
със право ще ме наругаят.
Каквото й да сторя, знам,
че чака ме позор и срам. [708]
С жена си може и да легна,
но без към нея да посегна,
защото ще ми е противно?
Но тя не е така наивна, [712]
че да не бъде в състояние
да схване моето държание,
да разбере, че друга аз
прегръщал съм с любовна страст. [716]
Ако с жена си аз не сторя
туй, дето правят всички хора,
ако се истински обичат,
то неизбежно се обричам [720]
от днес на нейната ненавист.
Когато влюбеният прави
любов, той храни любовта.
А ако се въздържа, тя [724]
отстъпва място на омраза.
Та мога ли се аз отказа
от плътски връзки със жена?
Тогава своята цена, [728]
достойнството си ще изгубя.
Ако не искам да се любя
и тя не е задоволена,
едва ли би могла към мене [732]
любовни чувства да запази.
По̀ вярвам, че ще ме намрази.
Тя сигурно изпитва плам
към мен… Като съпруг аз знам, [736]
че щом не бъде утолена
страстта й, твърде озлобена
ще се почувства най-накрая.
Но аз нали това желая [740]
и искам то да проличи,
тъй че да я отдалечи
от мен. Към нея отсега
ще се отнасям все така, [744]
че тя да се почувства чужда,
да разбере, че нямам нужда
от нея, и да ме презре.
Съзнавам днес съвсем добре, [748]
че само моя е вината,
и туй разпъва ми душата.
С кралицата аз зле постъпих,
а винаги ще ми е скъпо [752]
прекараното с нея време.
И как можа да ме обземе
такъв мерак, такъв копнеж,
такъв неустоим стремеж, [756]
че да се съглася тъй бърже
със другата да се обвържа
дотам, че и да се оженя.
Като че ли не ме е еня, [760]
че на Изолда аз дължах
любов и вярност и държах
на нейната любов към мен.
А ето, че от ден на ден [764]
вината ми по-тежка става,
защото още продължавам
съпругата си да задирям
и много често се намирам [768]
принуден да я заблуждавам,
да лъжа, да изневерявам
на любовта, която аз
изпитвам и до този час. [772]
Аз си пожертвах любовта
с Изолда зарад слабостта
към тази, дето е в леглото.
Не биваше така, защото [776]
ако на любовта държиш,
е подло да я замениш
с привидна, временна наслада.
Тъй сбърках, че до гроб ще страдам. [780]
Аз казън сам ще си наложа:
ще легна в брачното ни ложе
и неподвижен ще остана.
Но ако пък ме страст обхване, [784]
ще бъде цяло изпитание…
А ако липсва ми желание,
в леглото ще съм като в ада.
Каква зла участ ми се пада! [788]
Дано кралицата узнае
как нейният любим се кае,
какво тегло си е наложил
заради нея, за да може [792]
да му прости за мерзостта му165!“
Перейти на страницу: