Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]

Сега, единадесет години по-късно, лицето му бе придобило по-ясните черти на времето, но не бе изгубило онзи чар на младия и преуспял продуцент. Вече на петдесет, Велко изглеждаше доста по-млад от годините си, бе все още с рижава къса коса без един бял косъм, сресана винаги на път, огледално сиви очи и набола брада. Винаги му бях казвал, че ако се бе пробвал в киното, би имал огромен успех. Неговата аура би го направила звезда от ранга на Брад Пит и Джони Деп.

Познавах Велко от толкова много години, за да не се залъгвам. Човекът имаше връзки с мафията, но това не бе моя работа. Дявол ги взел принципите. Той бе мой приятел и не вярвах ръцете му да са мръсни с чужда кръв. Съденето оставях на шефа. Имам предвид Господ.

С годините Велко бе осъществил голямата си мечта, а именно да създаде един от най-добрите клубове в страната. Мястото бе огромно, с десетки маси и сепарета, разположени на два етажа. Музиката, която звучеше бе нещо подобно на „ню ейдж“ или както там я наричаха младежите. Главата ми затуптя от високия звук. Навсякъде имаше хора, които си пиеха питиетата и разговаряха помежду си. Келнери в опънати униформи носеха табли, пълни с чаши и бутилки. Беше същински ад, но приятен ад.

Когато Велко ме видя, че съм се насочил към неговото сепаре, стана на крака и се провикна с всички сили:

— Не мога да повярвам на очите си. Къде, по дяволите, се беше покрил, човече? — Любимото обръщение на приятеля ми беше „човече“. — Липсваше ми, хулиганино.

Разтърсих протегнатата му ръка и седнах на стола срещу него. Сепарето се намираше в единия ъгъл на клуба и бе доста по-тихо от останалата му част. Масата бе пълна с напитки и храна.

Порно продуцентът направи жест с ръка на жените да напуснат. Те станаха и се оттеглиха безмълвно. Бях сигурен, че е спал с всяка една от тях. Щастливо копеле. Виждах такива мадами само по кориците на списанията и по телевизията, а той разполагаше с тях през цялото време. Навярно донякъде подражаваше на Хю Хефнър.

— Искаш ли нещо за пиене? — попита ме Велко.

— Не, благодаря.

— Нищо?

Поклатих глава.

— Чух, че си се развел с онази красива брюнетка, мисля, че се казваше Нели.

— Да, разведохме се. Не успя да издържи на темпото ми.

Приятелят ми се разсмя и ме потупа по рамото.

— Все същия оптимист си, човече. Винаги съм харесвал това в теб.

— Старая се. — Сложих изкуствената си усмивка на уста.

— Аз обаче чух друга версия за раздялата ти — погледна ме изпод рижавите си вежди Велко.

— Хората само си говорят, нали знаеш.

— Виж, човече, това не ме засяга. Ако искаш мадама, само ми кажи. За теб бих организирал цял харем, само после не го вписвай в онези твои драсканици, които наричаш четиво.