![Дяволски устройства [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/1/5/dyavolski-ustrojstva-bg-download.jpg)
Дяволски устройства [bg]
- Автор: Рив Филип
- Серия: Смъртоносни машини #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-2263-2
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Дяволски устройства [bg]». Краткое содержание книги:
„Ларва“ беше настигнала Брайтън тази сутрин. Том се приближи бавно, защото се страхуваше да не задейства онази Стара технология, която градът използваше за залавянето на Изгубените момчета, но, изглежда, сензорите му бяха изключени след приключването на риболовната експедиция. Въпреки това двамата с Хестър почти не дишаха, когато магнитните скоби се захванаха за корпуса на Брайтън и започнаха шумно да го пробиват.
Том искаше да използват многокраки камери, за да потърсят Рен, но съпругата му не се съгласи.
— Ние не сме Изгубените момчета — напомни му тя. — Необходими са много качества, с които не разполагаме, за да направляваме едно от тези неща през канализацията на Брайтън. Възможно е да минат седмици, преди да намерим Рен. Ще отидем лично. Сигурна съм, че ще открием някакви следи от всички онези заловени охлюви.
Хестър беше права. Двамата напуснаха „Ларва“ и се озоваха на една пуста алея зад машинното отделение на Брайтън. Почти веднага попаднаха на един плакат, залепен върху тръба за изгорели газове. На него бяха изобразени охлюв и диви момчета, а над главите им пишеше: Пиратите паразити от Атлантика! Артефактите и пленниците от подводната бърлога на крадците, Гримзби, заловени от Брайтън през последната му експедиция, са изложени на показ в Аквариума на „Бърчил Скуеър“ 11-17.
— Пленници! — каза Том. — Рен сигурно е сред тях! Трябва да отидем там…
Хестър, която четеше много по-бавно от съпруга си, все още беше на средата на написаното.
— Какво е „Аквариум“?
— Място за риби. Един вид зоологическа градина или музей.
Хестър кимна.
— Музеите са по твоята част. Върви и огледай. Аз ще проверя аеропристанището. Може би там ще успея да науча нещо за Рен, а и имам намерение да ни намеря някакъв дирижабъл. Не ми се иска да се прибираме в онзи вонящ стар охлюв.
— Не трябва да се разделяме — каза Том.
— Само за малко — увери го съпругата му. — Така ще сме по-бързи. — Това беше просто извинение, разбира се. В интерес на истината времето, което прекара с Том под водата, я беше изнервило. Искаше да остане сама за малко, да подиша и да се разходи из града, без да се налага да го слуша как постоянно се тревожи за Рен. Хестър го целуна набързо и му каза: — Ще се видим след един час.
— В „Ларва“ ли?
Хестър поклати глава. Машинното отделение се оживи, тъй като се появи следващата смяна работници. Минувачите можеха да забележат, че се промъкват през тайната дупка, която бяха пробили. Тя посочи към друга реклама, наполовина скрита от постера на Аквариума, на някакво кафене на площад „Олд Стийн“, което се казваше „Розовото кафене“.
— Там…
За щастие, служителите на Аквариума гледаха само да си продават билетите и да обсъждат помежду си плановете за вечерта. Те не търсеха нарушители, но дори да го правеха, Том по нищо не се отличаваше от останалите посетители. Приличаше на младолик, чорлав и оплешивяващ мъж, навярно учен от средните нива на Ком Омбо, и ако дрехите му бяха намачкани, старомодни и миришеха на мухъл и солена вода, е, нямаше закон, който да забранява това. Момичето на касата едва го погледна, когато взе парите му и му направи знак да минава.
Том влезе в Аквариума, където отегчени риби плуваха в големи и тъмни цистерни. Тук толкова много миришеше на ръжда и солена вода, че си представи как отново е в Гримзби. Никой не обръщаше внимание на рибите, морските кончета или жалките морски лъвове. Всички се бяха насочили към централния коридор и следваха табелите в ярки цветове към изложението на пиратите паразити.
Том тръгна с тях, опитвайки се да не изглежда прекалено развълнуван и не спираше да си напомня, че вероятно няма да открие Рен тук. Затътри се заедно с останалите посетители, като през цялото време надничаше към витрините с многокраки камери, а след това и към един охлюв на име „Бебе паяк“, който беше издигнат на подиум в средата на залата. Онзи, който го беше поставил там, беше избрал много драматичен ъгъл — четирите му задни крака бяха застопорени, а предният беше вдигнат във въздуха, сякаш всеки момент щеше да нападне посетителите. Семейства се снимаха пред него, а децата правеха страшни физиономии или плезеха езици на внушителната машина.