Произход на политическия ред [bg]

В Китай нещата са коренно различни. Тъй като е базирана на обширна родствена система, китайската феодална аристокрация никога не утвърждава местна власт, подобна на европейската. Властовата база на китайските благородници в рода е географски разпръсната и преплетена с други родствени групи за разлика от силните йерархични местни политически суверенитети от епохата на европейския феодализъм. Освен това те не са под закрилата на закона, древните права и привилегиите, на които се радва европейската аристокрация. Редиците на китайската аристокрация са изтощени от продължилите векове наред несекващи племенни войни, което позволява на политически предприемачи да организират селяни и други представители на простолюдието в мощни армии, които успяват да се справят с благородническите формирования от предходните векове. В Китай по време на династията Джоу не възниква могъща наследствена поземлена аристокрация като тази в Европа. Тристранният сблъсък между монарх, аристокрация и третото съсловие, изиграл толкова важна роля за развитието на съвременните европейски политически институции, е непознат за Китай. Вместо това там възниква една преждевременно модерна централизирана държава, която побеждава потенциалните се съперници още в самото начало.

Цин притежава много, ако не всички, характеристики, които Макс Вебер определя като квинтесенциално модерни. Поради това е нещо като загадка защо Вебер, който знае много неща за Китай, въпреки всичко описва имперски Китай като патримониална държава. Може би една от причините за объркването на Вебер се крие във факта, че настъпването на политическата модерност в Китай не е съпътствано от икономическа модернизация, т.е. начало на капиталистическа пазарна икономика; нито от социална модернизация: родството не е изместено от модерен индивидуализъм, а продължава да съществува съвместно с неперсоналната администрация до наши дни. Подобно на други теоретици на модернизацията Вебер смята, че различните аспекти на развитието – икономически, политически, социален и идеологически – са тясно взаимосвързани. Може би поради това, че в Китай не възникват другите аспекти на модернизация, Вебер не разпознава наличието на модерен политически ред. Политическа, икономическа и социална модернизация всъщност не са тясно взаимосвързани и при европейското развитие; но последователността е различна, като социалната модернизация предхожда изграждането на модерна държава. Следователно опитът на Европа е уникален и не е непременно заимстван от други общества.