Дългият път към дома [bg]

— А после пак се превърнаха в зайци — каза Алфонс. — Отново оживяха.

В очите му блестеше нещо, но то не бе страх, а удивление. Изумлението на един старец, който бе по-близо до смъртта, отколкото до живота.

— Ходил ли си там след този случай? — попита Стюарт.

— Всяка нощ. Отивам всяка нощ. Но вече не нося пушка.

Алфонс се усмихна. Стюарт се усмихна. Когато другите отидоха да се преоблекат, Гамаш остана.

— Нали нямаш нищо против? — попита той домакинята, а тя поклати глава.

— Направи още кафе. — Клара махна към старата електрическа кафеварка. — Ще сляза след няколко минути.

Докато кафето се вареше, Гамаш взе един стол, занесе го до стената и седна пред закованите на нея картини. Впери поглед в тях.

— О, боже! — дочу се познат глас. — Да не би да прекъсвам нещо, за което не бива да знам?

Гамаш се изправи. На вратата стоеше Мирна и държеше нещо, което, съдейки по аромата, приличаше на прясно изпечен бананов хляб.

— Какво искаш да кажеш? — попита бившият детектив.

Жената размаха ръка нагоре-надолу в жест, с който обхващаше облеклото и самото му присъствие.

Гамаш сведе очи и осъзна, че все още е по халат и чехли. Придърпа халата и се загърна по-плътно с него.

— Да не би двамата с Клара да сте си направили купон с преспиване? — попита Мирна, докато поставяше топлия хляб на кухненския плот.

— Това къщата на Клара ли е? — възкликна Арман с видимо удивление. — По дяволите. Пак ли?

Мирна се разсмя. Приближи се до плота, отряза няколко дебели филии от банановия хляб и ги намаза с масло, докато Гамаш наливаше кафе.

— Какво става? — поинтересува се жената.

Гамаш я запозна с откритието им: „Градината на космичното размишление“. Мирна го обсипа с въпроси, като всички започваха със „защо“, а Гамаш не успя да отговори на нито един от тях.

— Така е по-добре — обяви Клара, когато се върна в кухнята и си наля кафе. Тримата приятели седнаха на столовете и се загледаха в по-новите картини, все едно чакаха да започне някакво представление.

Ако творбите, които Питър бе създал в „Градината на космичното размишление“ изглеждаха така, сякаш главата му се е пръснала върху хартията, на тези сякаш вътрешностите му се бяха изсипали.

— Нещо се е случило с Питър в „Градината на космичното размишление“ — отбеляза Гамаш. Осъзна, че му харесва да произнася това име, и си обеща да го казва всяка сутрин в собствената си градина, докато размишлява.

— Тръгнал си е оттам, върнал се е в Канада и е нарисувал това.

— Откъде знаем, че не е нарисувал и тях в градината? — попита Мирна и с ръката, в която държеше парче бананов хляб, махна към трите платна, заковани на стената.