Отровни думи [bg]

Инспекторите наблюдаваха как Рут и Роза прекосяват затревения селски площад. В другия му край имаше още няколко човека, които тъкмо влизаха в бистрото.

— Ясно е, че е побъркана — заяви Бовоар, когато се отправиха към временния щаб. — Но наистина зададе смислен въпрос. Защо не задържахме никого? Покрай онези двамата, баща и син, можехме да попълваме заповеди за арест цял следобед.

— С каква цел?

— Справедливост.

Гамаш се разсмя:

— Бях забравил за това. Имаш право.

— Сериозно, шефе. Можехме да повдигнем обвинения за какво ли не, от незаконно навлизане в чужд имот до убийство.

— И двамата знаем, че жертвата не е убита в онова фоайе.

— Но Марк Жилбер може да е убил човека другаде.

— И го е прибрал в собствения си дом, а после е решил да го премести в бистрото?

— Може пък бащата да го е направил.

— Защо?

Бовоар се замисли. Не можеше да приеме, че в семейство Жилбер никой не е виновен за нищо. А и убийството май доста им прилягаше. Макар че изглеждаше по-вероятно да се избият един друг.

— Може би е искал да навреди на сина си — предположи Жан Ги. Но това не звучеше правдиво. Спряха на каменния мост на Бела Бела и младият мъж отправи замислен поглед към реката. Слънчевите лъчи блещукаха по водната повърхност и игривите им движения за миг го хипнотизираха. — Възможно е да е точно обратното — започна предпазливо. — Може би Венсан Жилбер е искал да се върне в живота на сина си, но е имал нужда от повод. Теорията звучи малко нелепо, но този човек има огромно его и не би могъл просто да потропа на вратата и да се извини. Имал е нужда от оправдание. Мога да си го представя как убива скитник. Някого, когото смята за по-низш от себе си. Някого, когото може да използва за целта си.