Отровни думи [bg]

— Какво търсехте преди малко? — попита Мирна.

— Една книга, казва се „Създание“.

— „Създание“ ли? За брат Албер и неговата общност? — Книжарката стана и отиде до рафтовете. — Говорили сме за нея и преди.

Смени посоката и се отправи към вътрешността на книжарницата.

— Да, преди няколко години — потвърди Гамаш, изправи се и тръгна след нея.

— Сетих се. Дадох една на Стария Мъндин и Съпругата, когато се роди Чарлс. Мисля, че тиражът е изчерпан. Жалко. Блестящо четиво.

Вече бяха в отдела за стари книги.

— А, ето я! Останала ми е една. Малко е омачкана, някой е прегъвал ъгълчетата на страниците, но така става с най-хубавите книги.

Мирна подаде тъничкия том на Гамаш:

— Може ли да ви оставя тук? Обещах на Клара да се срещнем в бистрото за обяд.

Арман Гамаш се отпусна в креслото до прозореца, през който струеше слънчева светлина, и зачете. За един гадняр, един светец и едно чудо.

Жан Ги Бовоар пристигна в препълненото бистро, поръча си бира на забързания Хавък и започна да си пробива път през тълпата. Хората наоколо разговаряха за панаира и за ужасното съдийство на конните надбягвания тази година — наистина най-лошото досега. Говореха си за времето. Но най-много обсъждаха трупа.

Рор Пара и Стария Мъндин седяха в един ъгъл с още неколцина мъже. Погледнаха към Бовоар и му кимнаха, но не помръднаха от безценните си столове.

Младият инспектор зашари с поглед из салона в търсене на Гамаш, но знаеше, че няма да намери началника си. Разбра, че не е в бистрото, още щом прекрачи прага на заведението. След няколко минути успя да се докопа до свободна маса. Не след дълго главният инспектор седна при него.

— Работите ли, шефе? — усмихна се Жан Ги и изтупа няколко бисквитени трохи от ризата на по-възрастния детектив.

— Не спирам. А ти? — Гамаш поръча джинджифилова бира и се съсредоточи напълно върху заместника си.

— Проверих Венсан Жилбер в Гугъл.

— И?

— Открих следното — започна Бовоар и отвори бележника си. — Венсан Жилбер. Роден в град Квебек през 1934 година в изтъкнато семейство на франкофони. Баща — депутат в парламента, майка от франкофонския елит. Завършва философия в университета „Давал“, а след това медицина в „Макгил“. Специализира генетика. Прочува се, след като създава вътреутробен тест, с който се установява синдромът на Даун още преди раждането. Това позволява ранна диагностика и възможност за лечение.

Гамаш кимна.

— Но Жилбер прекратява научноизследователската си дейност, заминава за Индия, а когато се връща, вместо да отиде веднага в лабораторията и да довърши проучванията си, се присъединява към брат Албер в „Ла порт“.

Главният инспектор сложи на масата книга и я побутна към Бовоар.

Жан Ги я обърна и се втренчи в задната корица. От нея го гледаше навъсено и високомерно лице. Същото изражение, което бе видял около час по-рано, докато притискаше с колене проснатия по гръб на земята мъж.

— „Създание“ — прочете заглавието и остави книгата.