Отровни думи [bg]

— Ама че семейство — цъкаше с език Бовоар. Вече бяха почти в селото. Полицай Моран се бе върнал във временния щаб, след като оставиха семейство Жилбер да се дъвчат. — Все пак в този случай има някакво равновесие.

— В какъв смисъл? — поинтересува се Гамаш.

Вляво от тях Рут Зардо тъкмо излизаше от дома си, следвана от Роза. Патицата бе облечена с пуловер. Главният инспектор бе написал бележка с благодарности за снощната вечеря и я беше пъхнал в ръждясалата пощенска кутия на поетесата по време на сутрешната си разходка. Сега видя, че тя извади бележката, погледна я и я пъхна в джоба на овехтялата си жилетка.

— Ами, вече имаме един мъртвец и един възкръснал.

Арман Гамаш се усмихна и се запита дали размяната е честна. Рут ги забеляза точно когато Бовоар я зърна.

— Бягайте! — изсъска на началника си младият инспектор. — Аз ще ви прикривам.

— Твърде късно, синко. Патицата ни видя.

И наистина Рут, изглежда, нямаше нищо против да ги подмине, но Роза се приближаваше застрашително с характерното си клатушкане.

— Явно ви харесва — обърна се поетесата към Жан Ги, докато накуцваше зад птицата. — Но пък мозъкът ѝ е патешки.

— Мадам Зардо — поздрави я Гамаш усмихнат, а Бовоар продължи да гледа кръвнишки.

— Чух, че онзи Жилбер е оставил трупа в бистрото на Оливие. Защо не го арестувахте?

— Чули сте? — възкликна младият инспектор изненадано. — Кой ви е казал?

— Кой ли не. Цялото село знае. Е, какво? Ще арестувате ли Марк Жилбер?

— За какво? — попита Жан Ги.

— На първо време за убийство. Да не сте луд?

— Дали съм луд? Аз ли си водя патица, навлечена с пуловер?

— Че какво да я правя? Да я оставя да умре от студ, когато дойде зимата? Що за човек сте вие?

— Аз ли? Като си говорим за луди, каква беше онази бележка, която ми пратихте по Оливие? Дори не си спомням какво точно пишеше, но определено нямаше никакъв смисъл.

— Така ли мислите? — озъби се сбръчканата поетеса.

— Може би има нещо в това, което пропускам.

Гамаш цитира посланието, а Рут се извърна към него с хладен поглед:

— Това беше лично съобщение. Не беше за вас.

— Какво означава, мадам?

— Разгадайте си го сами. Това също. — Старицата мушна ръка в другия си джоб и извади внимателно сгънато листче. Подаде го на Бовоар и се отдалечи към бистрото.

Жан Ги погледна съвършеното бяло квадратче в дланта си и го стисна в юмрук.