Отровни думи [bg]

— Рор Пара е забелязал вас в гората — досети се Доминик.

— Рор Пара? Рор? Шегувате ли се? Това да не е онзи трол? Мургавият набит мъж?

— Искаш да кажеш, свестният човек, който помага на сина ти да стегне имота? — поправи го Карол.

— Казвам това, което мисля.

— Стига, спрете и двамата! — Доминик изгледа гневно родителите на Марк. — Дръжте се прилично.

— Защо дойде? — попита Марк накрая.

Венсан Жилбер се поколеба. Седна на близката бала сено.

— Поддържах връзка с майка ти. Тя ми разказа, че си се оженил, че си започнал работа. Изглеждаше, че си щастлив. Но наскоро сподели, че си напуснал и си се преместил да живееш в някакъв пущинак. Исках да се уверя, че всичко е наред. Не съм чак такъв идиот — промълви Венсан, а красивото му аристократично лице помръкна. — Знам, че това е голям шок за теб. Съжалявам. Не биваше да позволявам на майка ти да постъпва така.

— Pardon? — наежи се Карол.

— Може би изобщо нямаше да ти се обадя, но се появи онзи труп, полицаите дойдоха и ми се стори, че имаш нужда от помощта ми.

— Да, какво можеш да ми кажеш за мъртвеца? — попита Марк баща си, но той му отвърна с празен поглед. — Е?

— Какво? Чакай малко. — Венсан Жилбер отмести очи от сина си към Гамаш, който го наблюдаваше с интерес, после обратно. Изсмя се: — Шегувате ли се? Мислите, че имам нещо общо с трупа?

— Имаш ли? — настоя Марк.

— Наистина ли очакваш да ти отговоря? — Дружелюбният джентълмен пред тях не просто настръхна, а направо пламна. Всичко се случи толкова бързо, че Гамаш се стресна от трансформацията. Възпитаният, изтънчен и леко развеселен мъж внезапно избухна с такава мощна ярост, че емоцията го обхвана целия, изля се от него и погълна всички наоколо. Марк бе разбудил чудовището. Или бе забравил, че то се спотайва някъде дълбоко в баща му, или искаше да провери дали все още е там. Получи отговора си. Марк остана абсолютно неподвижен, а единствената му реакция бе едва доловимо, издайническо разширяване на очите.

Колко много издаваха тези очи на Гамаш. В тях той видя дете, момче, младеж — всичките уплашени. Марк никога не знаеше как ще се държи баща му. Дали днес ще е любящ, добър и нежен? Или ще смъкне кожата от гърба му? С един поглед, с една дума. И ще остави момчето само с голотата и срама му. То ще повярва, че е слабо и мекушаво, глупаво и егоистично. Затова си бе изградило черупка — за да устоява на атаките. Но черупките бяха защита само за крехки и млади души. Гамаш знаеше, че когато човек порасне, те се превръщат в проблем. Защото въпреки че твърдата външна обвивка предпазва от болка, тя също така не допуска навлизането на светлина. И там вътре уплашената душица се превръща в нещо друго, откърмено в тъмнина.

Гамаш погледна Марк любопитно. Мъжът бе пробудил чудовището пред себе си и то, естествено, се бе надигнало и го бе нападнало. Но дали бе събудил и своето вътрешно чудовище? Или това се бе случило по-рано?