Отровни думи [bg]

С Жилбер бе свършено.

— Кой ще иска да отседне там? — дочу се глас. — Пара каза, че са изсипали цяло състояние, за да стегнат имението „Хадли“, а виж какво се случи.

Всички бяха съгласни. Беше жалко. Беше неизбежно. Новият хотел и неговият СПА център бяха съсипани още преди да отворят. Оливие продължи да гледа през прозореца как Гамаш бавно се приближава към бистрото. Рут изникна до рамото на русокосия мъж и докато той наблюдаваше неумолимия ход на главния инспектор, старицата промърмори:

— Представи си да те преследва това.

Клара и Габри си пробиха път през тълпата и застанаха до тях.

— Какво гледате? — поинтересува се художничката.

— Нищо — отвърна Оливие.

— Него — посочи Рут към Гамаш, който явно бе дълбоко замислен, но не спираше да върви. Не бързаше, но беше непоколебим.

— Навярно е доволен — обади се Габри. — Чух, че Марк Жилбер е убил човека и е донесъл трупа тук, в бистрото. Случаят е приключен.

— Тогава защо Гамаш не го е арестувал? — попита Клара и отпи от бирата си.

— Защото е идиот — изръмжа Рут.

— Всъщност Жилбер казал, че е намерил жертвата в дома си — заяви Клара. — Човекът вече бил мъртъв.

— Да, да. Сякаш подобно нещо се случва ей така, от само себе си — поклати глава Оливие. Останалите решиха да не напомнят, че на него му се беше случило точно така.

Клара и Габри се шмугнаха обратно в тълпата, за да напълнят празните си чаши на бара.

Келнерите пощуряваха от работа. Оливие реши да им даде бонуси. Щеше да ги компенсира за двата пропуснати дни, през които не можаха да си заработят надниците. Вяра. Габри винаги му казваше, че трябва да има вяра и да е спокоен, че нещата ще се подредят.