Отровни думи [bg]

— Но има и друго, нали? Виждам, че му се възхищавате.

Гамаш взе в ръце „Създание“ и прокара длан по овехтелите корици. Отправи поглед към другия край на салона, където Стария Мъндин пиеше кола и хапваше франзела със сирене и пастет. Спомни си Чарлс Мъндин, стиснал пръста му с дребната си ръчица. Пълна с доверие, пълна с невинност.

Опита се да си представи свят, в който това не съществува. Доктор Венсан Жилбер със сигурност щеше да спечели Нобелова награда, ако беше продължил с изследванията си. Но вместо това бе прекратил научноизследователската си дейност и така си бе навлякъл презрението на колегите и на по-голямата част от света.

Въпреки всичко „Създание“ не беше извинение. Дори не беше обяснение. Просто беше. Като Чарлс Мъндин.

— Готови ли сте? — Габри изникна до масата им. Дадоха му поръчките си и той тъкмо се канеше да тръгне, когато отнякъде се появи полицай Моран.

— Ако нямате нищо против…

— Моля — покани го да седне Гамаш.

Габри записа какво желае и младият полицай. Понечи да се отдалечи от масата им, но в същия момент пристигна Изабел Лакост. Едрият готвач прокара длан през косата си.

— Леле! — възкликна Бовоар. — След малко ще започнат да нахлуват хора и от килера.

— Идея си нямате — ухили се Габри и взе поръчката на Лакост. — Това ли е всичко? Случайно да очаквате парада на Кралската канадска конна полиция?

— C’est tout92, patron — увери го Гамаш. — Merci. Не знаех, че ще дойдеш — обърна се към Лакост, щом Габри се отдалечи достатъчно, че да не чуе.

— Не планирах да идвам, но исках да разговаряме лично. Видях се с бащата на Оливие и с бившия му шеф в банката.

Изабел понижи глас и разказа какво е научила от директора на Banque Laurentienne. След като приключи с доклада, дойде поръчката ѝ — салата от бейби спанак със скариди, манго и кориандър. Но не можа да сдържи завистливия си поглед, когато началникът ѝ получи своята чиния топла, домашно приготвена паста със сос от печурки, чесън и босилек, поръсена с пармезан.

— Значи не е станало ясно дали Оливие е искал да присвои парите, или да ги върне — отбеляза Бовоар, докато гледаше с апетит своя изпечен на дървени въглища стек, и посегна да си вземе от гарнитурата — пържени картофки, нарязани на тънки пръчици.

— Човекът, с когото говорих, бе убеден, че Оливие е направил сделката в полза на банката. Но вероятно са щели да го уволнят, ако не беше напуснал сам.

— Сигурни ли са, че всички пари са били върнати в сметките им? — попита Гамаш.

— Така си мислят, а и поне засега не можем да установим Оливие да има други сметки.

— Значи все още не знаем откъде са се взели парите, с които е купил всички тези имоти — каза Бовоар. — Какво научи от баща му?

Лакост разказа за посещението си в „Хабитат“. Когато привърши, празните им чинии бяха отсервирани и всеки получи меню с десертите.

— За мен не — усмихна се полицайката на Хавък Пара. Той отвърна на усмивката ѝ и посочи с жест на един от келнерите да почисти и да зареди една от съседните маси.