Отровни думи [bg]

Всички гледаха през прозорците как създанието препуска в бесен галоп с дългите си тромави крака. Гамаш излезе напред, но животното не намали ход. Ездачът бе изгубил контрол. Главният инспектор разпери ръце, за да прегради пътя му. Скоро полицаите осъзнаха, че към тях приближава едно от животните на семейство Жилбер. Предполагаем кон. Ровеше неистово в прахта с потръпващи в конвулсии копита, забелил от ужас очи. Бовоар и Лакост бяха застанали от двете страни на началника си, също разперили ръце.

От своя пост пред вратата младият полицай Моран не виждаше какво се случва навън. Виждаше само лицата на клиентите на заведението, докато те наблюдаваха сцената. Бе присъствал на достатъчно пътни катастрофи, за да знае, че когато положението е ужасно, хората пищят. Но когато е най-зле, всички мълчат.

Бистрото тънеше в мълчание.

Тримата полицаи отвън не помръдваха, а конят се носеше право към тях. Когато ги видя, се опита да завие рязко и изцвили като обладано от демон създание. Ездачът се строполи на затревения селски площад, а полицай Лакост успя да улови юздите, докато конят се дърпаше. Гамаш ѝ помогна и заедно успяха да се преборят с животното и да го укротят.

Инспектор Бовоар вече бе коленичил на тревата, приведен над падналия ездач.

— Добре ли сте? Не мърдайте, останете да лежите неподвижно.

Но както правят ловенето хора, когато получат такъв съвет, ездачът се надигна и смъкна каската от главата си. Беше Доминик Жилбер. С оцъклени и подивели очи като на коня. Гамаш остави Лакост при плашливото животно и бързо се сниши до заместника си.

— Какво стана? — попита.

— В гората — проговори Доминик, докато се мъчеше да си поеме въздух. — Колиба. Надзърнах вътре. Имаше кръв, много кръв.