Красива мистерия [bg]

Бум!

— Защо казвате "разбира се"? Защо абатът би бил против?

Ако продължаваше да натиска копчето "абат", този монах непрекъснато щеше да е извън равновесие. А това увеличаваше шанса от тази уста да излезе нещо неочаквано.

— Защото не беше под негов контрол.

Монахът се наведе към Бовоар и Жан Ги усети силата на характера му. И физическата му енергия. Пред него стоеше силен мъж във всяко едно отношение.

"Защо станахте монах?" бе въпросът, който Бовоар копнееше да зададе. Но не го направи. И дълбоко в себе си знаеше защо. Прекалено много се страхуваше. От отговора.

— Вижте, абатът решава всичко между тези стени. В манастирския живот абатът е всемогъщ — каза брат Антоан, вперил лешниковите си очи в Бовоар. — Но той остави нещо да се изплъзне от пръстите му. Музиката. Давайки съгласието си за първия запис, той пусна музиката навън по света и изгуби контрол над нея. Псалмите добиха свой собствен живот. Той прекара изминалата година в опити да отмени всичко това. Да ги обуздае отново. — Върху красивото му лице се появи злобна усмивка. — Но не може. Това е Божията воля. И това го изпълваше с омраза. Мразеше и приора. Всички го знаехме.

— Защо му е да мрази приора? Мислех, че са били приятели.

— Защото приорът беше всичко, което той не е. Блестящ, талантлив, влюбен в работата си. Абатът е сухо дърво. Приличен управител, но не и водач. Може да цитира Библията от край до край на английски, френски и латински. Но с грегорианските псалми? Сърцевината на живота ни тук? Е, някои ги знаят, други ги чувстват. Абатът знае псалмите. Приорът ги чувстваше. А това даваше на брат Матю много по-голяма власт в манастира. И абатът го знаеше.

— Но това сигурно винаги е било така, защо точно записът ще промени всичко?

— Защото, докато бяхме само ние, те се справяха. Бяха добър екип всъщност. Но покрай успеха на записа властта се измести. Приорът внезапно започна да получава признание от външния свят.

— А това го направи по-влиятелен — каза Бовоар.

— Абатът се почувства застрашен. После брат Матю реши, че трябва не само да направим още един запис, но и да се покажем на света. Да отговорим на поканите. Той дълбоко вярваше, че тези покани са колкото от хората, толкова и от Бог. Това, в своята същност, беше "призвание" — буквално. Представете си, че Мойсей бе задържал скрижалите. Или Исус си бе останал дърводелец, общуващ с Бог на четири очи. Не! Тези дарове са за споделяне. Приорът искаше да ги сподели. Но абатът не искаше.

Думите се премятаха една през друга, забързани да напуснат тялото на брат Антоан. Монахът едва сколасваше да порицае отец Филип.

— Приорът искаше обетът за мълчание да бъде вдигнат, за да можем да тръгнем по света.

— А абатът е отказал — допълни Бовоар. — Имаше ли голяма подкрепа?