Убийството на Линда [bg]

— Разбрано, Бекстрьом — кимна Сандберг и го изгледа сърдито.

— Чудесно. Ще ни трябват и пробите на още трима.

„Колегите от Гьотеборг ще вземат проба от онзи сексохолик“, реши той.

— На кои трима? — погледна го напрегнато Сандберг.

— На Андершон, Хелстрьом и Клаесон — изброи Бекстрьом. — Имената говорят ли ти нещо?

— Боя се, че може да възникне сериозен проблем. Надявам се, осъзнаваш, че съществува голям риск Клаесон да посегне на живота си, ако го въвлечем в тази история.

— Точно затова е най-добре да му дадем шанс да изчисти името си от подозрение колкото се може по-скоро. Така няма да слуша как всички шушукат злобно зад гърба му по коридорите.

След лек обяд, състоящ се от зелена салата, риба, сушени домати и бутилка минерална вода, началникът на управлението във Векшо премисли всичко и взе решение. Звънна на свой стар познат, който в момента работеше в Отдела за защита на конституцията в Сепо19.

— Никак не ми е лесно да говоря за това — започна той. След десет минути вече бе разказал всичко.

— Изглеждаше направо извън релси — обобщи началникът на областното управление.

Неговият познат изрази задоволство, че се е обърнал към него. Без да обясни защо, той заяви, че информацията, която е получил, е важна за службата, интересна и значима от гледна точка на опазването на демокрацията.

— Най-добре би било да напишеш всичко това на няколко реда — каза служителят от Сепо. — Ние, разбира се, ще третираме документа като класифицирана информация. За това не бери грижа.

— Едва ли е добра идея — колебливо отвърна началникът във Векшо. — Надявах се разговорът ни да е достатъчен. Избрах да се обадя лично на теб, защото се познаваме.

— Разбирам отлично — увери го неговият познат с почти сърдечен глас. — Не се притеснявай. Краткият ни неофициален разговор е достатъчен.

— Добре. Стане ли напечено, аз, разбира се, ще застана зад думите си — увери го началникът във Векшо.

— Да, да, в това изобщо не се съмнявам — увери го онзи с още по-сърдечен глас.

След като се сбогуваха, началникът от Векшо слезе до пристана да провери дали жена му не е заспала на слънце. Опасенията му се потвърдиха. Но пък се беше обърнала на другата страна.

Междувременно служителят от Сепо изключи диктофона, свързан към телефона му, извади дискетата, даде я на секретарката си и я помоли незабавно да стенографира разговора и да го принтира.