Убийството на Линда [bg]

Дейността по вземане на ДНК проби вървеше по-бързо от очакваното. Един от по-младите членове на разследващата група, с интереси в областта на статистиката, залепи лист върху работното табло, на който всички да следят напредъка под формата на таблица. Броят на лицата, дали ДНК проба, вече надвишаваше сто. Половината от тях вече бяха вън от подозрение след проверка в научно-техническата лаборатория в Линшопинг. Единствен Грос се бе противопоставил. Неколцина местни хулигани се явиха в полицията по собствена инициатива и сами предложиха услугите си.

Единственият облак, помрачаващ това ясно криминално-техническо небе, бяха колегите.

Тримата полицаи, присъствали в клуба, първо отказаха да дадат проба. След като разследващите проведоха разговор с всеки поотделно, двама склониха, но третият се свърза с профсъюза и продължи да настоява на своето. Твърдеше, че обмисля да внесе жалба пред парламентарния омбудсман, в която да се оплаче от отношението на Бекстрьом и другите така наречени колега от Главна дирекция „Криминална полиция“. Надявал се поне да си попълнят пропуските в основите на правото.

Колкото до курсанта, положението изглеждаше още по-просто. Многократните им опити да се свържат с него по стационарния и мобилния телефон претърпяха неуспех. Оставиха му няколко съобщения с молба незабавно да се обади в полицията, но още не го беше направил.

Улсон се тревожеше, и то предимно заради тримата колеги, от които Бекстрьом искаше ДНК проби, заради съмнителните им досиета. Улсон сподели доверително на Бекстрьом, че не съчувствал нито на домашния насилник, нито на инструктора по стрелба, който тормозел ученичката си с похотливи предложения.

— Между нас казано, дори предпочитам да ги изритат — уточни той.

„Че какво ни засяга това нас двамата с теб?!“, недоумяваше Бекстрьом, но кимна.

Другояче обаче стояли нещата с бившия футболен треньор. Левин го познавал лично и можел да гарантира, че е почтен човек. Станал жертва на огромна несправедливост. Улсон не можел с чиста съвест да го посъветва да даде ДНК проба.

— Не желая животът му да тежи върху моята съвест — обясни Улсон. — Той все още е много депресиран.

— Че кой не е? — отвърна Бекстрьом. — Но аз си мислех, че юношите никога не лъжат за сексуални посегателства над тях.

Улсон с готовност бил готов да признае валидността на тази полицейска максима. В този случай обаче зад цялата история най-вероятно стояли родителите на момичето. Ако пък девойката си била измислила обвиненията, то тогава неговият несправедливо уличен в престъпление колега и добър приятел се превръщал в изключение, потвърждаващо правилото.