Рейн-сан: Сеч [bg]

После си купих дипломатическо куфарче, гел за коса и очила с телени рамки, като казах на продавачката, че ми трябват стъкла без диоптър, защото ми предстои интервю за работа и искам да изглеждам по–интелигентен. Накрая се отбих в една бижутерия за златна халка. Продавачът не ме попита защо ми е пръстенът, дори да се чудеше. Може би си мислеше, че съм изгубил своя и ме е страх да обясня на жена си как е изчезнал. Нямаше значение. Важни бяха детайлите. Даже да ги изпипам, пак можеше да не постигна нищо. Ако не ги изпипах обаче, със сигурност щях да се издъня.

От един магазин за спортни стоки, пълен с екипи за аеробика и гуменки с подметки тип „вафла“, се снабдих с два дъмбела и няколко малки диска, както и с ролка спортна лепенка. Повечето неща бяха само за вид — щеше да е странно, ако купя един дъмбел или дъмбели без дискове, и продавачът щеше да ме запомни — и на няколко преки от магазина изхвърлих каквото не ми трябваше в канализационна шахта. Задържах само лоста на единия дъмбел, масивен прът от желязо, дълъг трийсет и няколко сантиметра и тежък два килограма и нещо. Увих го с лепенката, за да е по–удобен за хващане. В края му здраво завинтих един от железните винтови пръстени, които иначе държаха дисковете. И без да влагам много сила, с този лост спокойно можех да счупя ръката или да пукна черепа на противника си. А аз определено щях да вложа много сила.

После отидох в магазин за мотокрос, откъдето си купих супермодерен костюм, чиито гърди, гръб, рамене и предлакътници бяха от кевлар, както и отделна жилетка от същия материал — голям размер. Очевидно маниакалната страст на Олег към ножовете и отровата за мишки налагаше да не съм само по сако и риза, когато се сблъскам с него. Знаех, че кевларът няма да спре всички удари с нож — мощното намушкване например, особено ако съм притиснат към стена или съм проснат на земята — но щеше да ми осигури прилична защита.

Върнах се в хотела, извадих от жилетката всички плочки, освен тези на кръста, съблякох се и си сложих жилетката наопаки и с гърба напред, като залепих американските ципове така, че плочките да покрият корема ми. След това нахлузих костюма за мотокрос и отново нагласих велкро циповете. Поупражнявах се пред огледалото и останах доволен от лекотата на екипа и от свободата на движенията, която ми позволяваше.

Новите дрехи ми стояха идеално върху защитното облекло. Ризата малко ми стягаше, но не прекалено, а огромното сако пасваше на новата ми коремна обиколка. Лицето ми може и да изглеждаше възслабо в сравнение с тялото, но надали някой щеше да обърне внимание на това несъответствие. Ако изобщо имаше свидетели, те щяха да си спомнят доста по–едър човек от мен. Петнайсетината кила отгоре щяха да заблудят и часовия на Олег.