Сянката на чинара [bg]

Късно следобед извадиха Симиън от изтрезвителното и един помощник-шериф го поведе към малка стая без прозорци, в която адвокатите се срещаха с клиентите си. Дадоха му пликче с лед за лицето и чаша прясно кафе.

— Сега какво? — попита той.

— Имаш посетител — каза му помощник–шерифът.

Пет минути по-късно влезе Ози и седна. Беше облечен с джинси и спортно сако, имаше значка на колана си и кобур на хълбока.

— Мисля, че не се познаваме — каза той.

— Гласувах за теб два пъти — отговори Симиън.

— Благодаря ти, но след като спечелиш, всички така казват.

Ози беше проверил списъците и прекрасно знаеше, че Симиън не е регистриран гласоподавател.

— Кълна се, че гласувах.

— Обадиха ми се от „Танкс“ и казаха да не стъпваш там. Не искат повече неприятности.

— Преджобили са ме.

— Мястото е опасно. Знаеш правилата, понеже няма правила. Просто не припарвай там.

— Искам си парите обратно.

— Забрави за тези пари. Да се прибираш ли искаш, или предпочиташ да пренощуваш тук?

— По-скоро ще се прибера у нас.

— Да тръгваме.

Симиън се настани на предната седалка до Ози. Беше без белезници. След тях един помощник-шериф караше пикапа на Симиън. Първите десет минути никой не проговори, само слушаха как пука радиото на шерифа. Най-накрая Ози го изключи.

— Не е моя работа, Симиън, но онези адвокати от Мемфис не бива да са тук. Вече злепоставиха жена ти, поне в очите на общността. Нещата вървят към процес със съдебни заседатели, а вие дразните всички.

Отначало Симиън си помисли да му каже да се разкара, но мозъкът му беше изтръпнал и го болеше челюстта. Не искаше да спори. Вместо това си помисли колко е готино да се вози като важна клечка на предната седалка на голяма кола и да го придружават до дома.

— Чуваш ли ме? — попита Ози. С други думи, кажи нещо.

— Ти какво би направил? — попита Симиън.

— Щях да разкарам тези адвокати. Джейк Бриганс ще ви спечели делото.

— Той е хлапе.

— Иди да попиташ Карл Лий Хейли.

На Симиън не му хрумна достатъчно бърз отговор, не че имаше такъв. За чернокожите в окръг Форд присъдата на Хейли означаваше всичко.

Ози продължи да го притиска.

— Питаш ме как бих постъпил. Бих се държал примерно и нямаше да се забърквам в неприятности. Какво си мислиш, че ще стане, като пиеш, забавляваш се с курви и губиш пари на карти в събота сутринта или когато и да било? Сега цялото внимание е насочено към жена ти. Белите вече са подозрителни, а вас ви очаква процес със съдебни заседатели. Последното, от което имаш нужда, е името ти да се появи по вестниците, понеже караш пиян, биеш се и какво ли още не. Не помисли ли?