Червената лястовица [bg]

Марбъл беше твърде специален източник, за да бъде поканен в бюрото в Ню Йорк. От ROD заобиколиха местния началник на нюйоркското бюро, сприхав късокрак мазник, известен единствено със способността си да потупва гърбове и да си проси билети за мачовете в града. Той беше изключен и оставен в пълно неведение. Марбъл щеше да се срещне с Нейт през нощта, след като приключеше срещата му в ООН.

Москва, Хелзинки, Ню Йорк. Те започваха оттам, откъдето бяха спрели, никога нямаше време първо да затоплиш старите отношения с вътрешните агенти, просто започваш да говориш. Нейт седеше с Марбъл в малък апартамент в хотел „Мидтаун“. Бюро, два стола, отзад — спалня, палтата им на леглото. Беше среднощ и далечният шум на алеята „Франклин Рузвелт“ долиташе през прозореца. Имаше две включени лампи и те бяха придърпали столовете си до малка масичка.

Марбъл стискаше сърдечно ръката на Нейт, а той наля чаша вода от една гарафа със свободната си ръка и му я предложи.

— Добре изглеждаш — каза той, ей така, за да даде тласък на разговора. На един бюфет встрани имаше поднос със сандвичи, малко салата и шишенце с оцет. Те не бяха докоснали храната.

Марбъл се усмихна и сви рамене.

— Работата напредва — каза той. — В центъра докладваме успехи, за да си доставяме удоволствие един на друг. Играем си на мишиная возня[76], преливаме от пусто в празно, за да създаваме впечатление, че работим. Малко неща наистина си струват усилията. — Той пусна ръката на Нейт, облегна се назад, пийна глътка вода и погледна часовника си. — Имаме само половин час тази вечер. Вероятно ще бъда свободен след две вечери. Има обаче някои интересни развития. Нека ти ги кажа. Мисля, че отдел S има шпионин в САЩ. Ръководи се от Ню Йорк, но аз предполагам, че оперира в Ню Ингланд, защото има срещи, които се провеждат в Бостън. Аз не би трябвало за знам нищо за операцията, но те просто дойдоха при мен за съвет относно локациите на срещите. Операцията е добре изпипана, шпионинът действа активно от няколко години, пет, предполагам.

— Има ли някакви други детайли, по които да го идентифицираме? — попита Нейт.

— Никакви. Но има нещо друго, което може би има връзка. Просто предположение — каза Марбъл. — Започнал е нов информационен поток. ГРУ е много заинтересовано. Някой вътре в балистичната ви подводничарска програма.

— Нов поток? Какъв тип информация? Какво предполагаш за източника?

— Изглежда е някой, участващ в поддръжката. Има информация за ремонт на стари съдове. Клас „Посейдон“… не, „Трайдънт“. Част от информацията е много плътна.

— Плътна. Имаш предвид детайлна? — попита Нейт.

— Да. Прочетох резюмето. Съдейки по него, източникът е вътре в програмата. — Марбъл пийна още една глътка вода. — Но има нещо странно. Като началник на Американския отдел аз не съм уведомен за никакъв активен източник в моята сфера, който да снася военна информация. Съдейки по техния интерес, ГРУ също не ръководи източника. Информацията е нова и за тях.

— Това какво ти говори? — попита Нейт. Марбъл започна да отмята на пръсти.

— Има нов поток информация. Аз не съм уведомен за какъвто и да е регистриран източник, който да обяснява този поток. Шпионинът съществува. Затова мисля, че може би този шпионин, управляван от отдел S, би могъл да е подводничарският източник — каза Марбъл.