Червената лястовица [bg]

Натаниъл Наш вървеше безцелно по светлозеления коридор на централата на ЦРУ. Коридорът беше празен, с намазан с паркетин под, простиращ се към коридор D, после коридор Е и коридор DI. За оперативен офицер преминаването през територията на отдела на разузнаването беше все едно като да върви в мистериозна джунгла. Иззад ъглите току ще надникне някоя глава, после ще отскочи назад. Магарешки смях, вой на маймуна в горския гъсталак, ехтящи звуци отвъд реката от кух дънер на тиково дърво, удряно с тояги.

Хелзинки беше спомен, мъчение. Доминика бе погълната, изчезнала, статус неизвестен, „контакт с агента прекъснат“, чакай, докато се появи отново, може би някой офицер от бюрото ще се срещне с нея на дипломатическо парти в другата половина на света може би след десет години, може би никога. Или чакай, докато друг агент чуе, че е пратена в лагерь, в лагер, или когато московските наблюдатели прочетат в „Правда“, че тя е мъртва. Текущото прихващане на съобщенията на резидентурата в Хелзинки не разкриваше нищо за нейната съдба.

Месец след отзоваването на Доминика Нейт бе помолил Форсайт да излезе в неплатена отпуска. Той съвсем непринудено сподели, че мисли да отиде до Москва на частно пътуване, за да види дали ще може да открие какво ѝ се е случило. Обичайно невъзмутимият Форсайт този път избухна.

— Искаш да отидеш в Москва? — изкрещя той. — Офицер от ЦРУ, запознат с оперативната дейност в Москва, иска да влезе в Русия като частно лице без дипломатически имунитет? Офицер от ЦРУ, за когото СВР знае, че е бил активен в тяхната столица и е извършвал шпионаж? Това ли ми казваш? — Нейт не отговори. Гейбъл, чувайки крясъците, влезе в кабинета. — Какъв е планът ти, Нейт? — каза Форсайт. — Какво планираш, да нахлуеш в

„Лубянка“, да разбиеш вратата на килията ѝ, да разчистиш пътя си до покрива и да я пренесеш с делтапланер на Запад?

— Малко е далечко за делтапланер от Москва — каза Гейбъл. — Иначе това е страхотно добър план.

— Ще ти го кажа само веднъж — каза Форсайт. — Ти нямаш моето позволение, нито това на Централното разузнавателно управление да излезеш в неплатена отпуска, да напускаш този пост или дори най-бегло да обмисляш пътуване до Руската федерация. Ние не знаем дали Дива е в беда, не знаем нищо за нейното настоящо местоположение или статус. Ние чакаме вест. Събираме информация.

Нейт се отпусна в стола си.

— Ако тя е в беда, накрая ще чуем — каза Форсайт. — Ти не си виновен за това, не си стъпил ти накриво, не си сгрешил. Дива е агент, ние предпазваме агентите си, ние поемаме рискове, ние ги водим, а най-добрите водим срещу най-ужасните рискове. И понякога ги губим независимо от всички конспиративни техники и всички предпазни мерки. Разбираш ли ме?

— Накратко — и надълго — Нейт — каза му Гейбъл по-късно в своя кабинет, — това е приключено, мамка му. Ние имаме да вършим много неща. Хващай се за работа, за Бога! Престани да се разтакаваш наоколо. Това вече заприлича на роман от Джейн Остин.