Червената лястовица [bg]

— Доминика — каза Ваня така, сякаш тя току-що се бе върнала от пътешествие по Волга. — Останах много доволен, когато научих, че неприятностите ти са свършили. Разследването по проблема Хелзинки приключи.

— Да — каза тя, взирайки се втренчено в една точка на стената зад него.

Ваня я погледна внимателно.

— Не трябва да се притесняваш. Всеки офицер, който е на активна оперативна дейност, в един момент от своята кариера може да се окаже обект на разследване. Това е природата на нашата работа.

— Това ли е природата на нашата работа? Да те връзват мокра до кости, с вода, която капе от теб, пред климатик за четири часа на ден? — каза тя спокойно, без никаква интонация.

Ваня я погледна кисело.

— Животни — каза той. — Ще наредя разглеждане на случая.

Разглеждане на твоите лични перспективи за повишение,

помисли си Доминика.

— Поздравления за повишението, чичо — каза тя.

Ваня погледна почетната грамота и лентичката и попипа розетката на ревера си.

— Да, благодаря ти много — каза чичо ѝ. — Ами ти? Какво да правя с теб, а?

Сякаш имаше избор. Но тя имаше нещо наум.

— Сега, след като се върнах, съм готова да се явя там, където искаш да ме изпратиш. Решението е твое, разбира се, но при цялото ми уважение все пак ще ти кажа, че никак не бих искала да се върна в Пети. Ще бъде ли възможно да получа отново мястото, предложено ми от генерал Корчной в Американския отдел?

— Ще го попитам — каза Ваня. — Сигурен съм, че той ще се съгласи.

— Има и нещо друго — продължи Доминика. Тя си помисли за всички тях и за затворническата килия и усети стягане в гърлото, и знаеше, че лицето и вратът ѝ ще се изчервят. (№ 47. Напънете врата и лицето си, за да изразите автентична емоция или доближаване до кулминация.)

— Искам да продължа да разработвам Наш — каза тя изведнъж, приковавайки очи в неговите.

Ваня се облегна и я изгледа многозначително.

— Сериозно искане — каза Ваня. — Знаеш, че полковник Волонтов мислеше, че прогресът ти срещу американеца е твърде бавен.

— При цялото ми уважение полковник Волонтов е просто едно товарно добиче — каза Доминика. — Той няма усет за истинска оперативна работа. Той не прави нищо, за да придвижи напред твоите интереси или тези на службата. Сега, когато съм далеч от неговите похотливи погледи, вече не ме е грижа за неговото мнение.

Ваня се обърна и погледна през панорамния прозорец.

— А какво е положението с Наш?

— Аз развих близко приятелство с американеца — каза Доминика. — Ние се виждахме често, така, както ти предвиждаше. Преди да напусна Хелзинки, ние станахме… интимни.

— И ти вярваш, че би могла да разкриеш неговите действия? — Той продължаваше да се взира през прозореца, а жълтата му корона придоби по-наситен цвят. Той ще се съгласи, помисли си Доминика. Това е много важно за него.

— Без съмнение — каза тя. — Въпреки мнението на полковник Волонтов страстта на Наш нарастваше. — Доминика не откъсваше очи от чичо си. — За жалост затворът и разследването ми някак си разрушиха нашия роман.

Ваня обмисляше цялостната идея. Той отчаяно се нуждаеше от някакъв напредък по въпроса за къртицата. Племенницата му познаваше Наш по-добре от всеки друг и определено изглеждаше мотивирана. Но тя беше някак си различна — изживяването в Лефортово сигурно ѝ беше повлияло, — изглеждаше обсебена, нахъсана. Дали не беше влюбена в Наш? Дали не искаше да прекара повече време извън Москва, на Запад, дали…

— Чичо, аз бях проверена и реабилитирана — подсказа му Доминика, четейки мислите му. — Казаха ми, че съм възстановена на предишната си позиция, репутацията ми е чиста. Аз съм найподходящият офицер, най-добрият шанс да пипнем американеца и да идентифицираме руския предател. Тази операция вече е лично предизвикателство за мен. Аз искам да работя отново срещу тях.

— Изглеждаш доста уверена — каза Ваня.

— Да, наистина съм. И ти би трябвало да бъдеш. Ти си този, който ме създаде — каза Доминика. Тя видя как Ваня се наду при тези думи, суетата му беше колкото жълтия балон около главата му.

— И как смяташ да процедираш? — попита я Ваня. Доминика знаеше, че трябва да дръпне една струна, но внимателно.

— Ще разчитам на твоите съвети и насоки и на тези на генерал Корчной.

— Генерал Корчной не е уведомен за тази разработка — каза Ваня.

— Предполагам, че неговият отдел ще бъде логичното място, от което да се работи — каза Доминика. — Ако ти имаш друга идея…

— Ще обмисля включването на Корчной — каза Ваня.

Разгорещеният ѝ чичо обмисля нещо, за което вече е взел решение, помисли си Доминика.

— Каквото и да решиш, ние ще поддържаме стриктно разделение. Аз ще изяснявам оперативните стъпки директно с теб или с този, когото ти определиш.

— Знаеш ли, че Наш приключи мандата си в Хелзинки? — попита я Ваня. Той следеше лицето ѝ за реакция, но не откри нищо.