Игри за милиарди [bg]

Морган си придаде примирен вид.

— Слушай, приятел, нямам намерение да умирам заради петдесет хиляди, които не са и мои отгоре на всичко. — Пристъпи напред и вдигна куфарчето към Чарлс. — Ето.

Още два метра и можеше да го нападне. Бърз ритник в слабините, саблен удар в бицепса, после щеше да го накара да изяде пистолета.

Чарлс веднага отстъпи и насочи дулото към лицето на Морган.

— Недей. Идеята е много глупава.

Щракването на ударника се чу силно и отчетливо.

— Добре.

— Назад.

Морган отстъпи.

— Остави куфарчето на пода.

Морган се подчини. Щеше да изпълни всичко, което поиска въоръженият.

— Добро момче. А сега се съблечи.

— Какво?

— Дрехите, Морган. Свали ги.

— Не става. Забрави. Няма как.

Чарлс се облегна на стената.

— Слушай какво ще ти кажа. Предложих ти сделка и намерението ми е да я спазя. Само че при моите условия, а не твоите.

Морган не реагира. Чарлс се наклони напред и извика:

— Слушайте, момчета. Приятелчето ви Морган се кани да провали сделката. Заради глупавата му срамежливост няма да научите за Уайли неща, каквито не можете и да си представите. Ще платите петдесет хиляди за нищо.

— На кого говориш? — попита Морган. Този път прозвуча не само неубедително, а и глупаво.

— В миналото на Джак има грозен скандал, Морган. Много грозен. Всичко, което търсиш, че и повече. Без мен обаче няма да научиш нищо за него.

Е, по дяволите, какво толкова, помисли си Морган. Чарлс вече и бездруго го беше направил два пъти на глупак, така че още малко унижение нямаше да промени нещата. Само едно беше по-лошо от това — след толкова много време, усилия и изразходвани средства да се върне с празни ръце. С огромно неудоволствие той свали сакото си и го хвърли на Чарлс. След това ризата, обувките и панталоните, докато остана само по бельо и чорапи. Не помнеше да е преживявал по-унизителен момент.