Жив или мъртъв [bg]
- Автор: Клэнси Том
- Серия: Джак Райън #13
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547337060
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жив или мъртъв [bg]». Краткое содержание книги:
— Добре щеше да е, ако я бяха донесли цяла — каза Търнбул.
— Виж й размерите — включи се и Къмингс. — Няма как да я донесат пеша. Не и без да компрометират екипа. Правилно са постъпили според мен.
Да, права си, май — промърмори неубеден шефът на база „Акра“. Търнбул се намираше под невероятен натиск. Официално Емира не стоеше на първо място в списъка на най-издирваните от САЩ. Залавянето му едва ли щеше да спре тероризма, но останал на свобода, засрамваше всички тук. А освен това си беше опасно. Джон Търнбул издирваше Емира от 2003 г., отначало като заместник, а после като шеф на базата.
Колкото и да си разбираше от работата, Търнбул, както много други кадрови служители в ЦРУ, страдаше от онова, което Мери Пат и Ед наричаха „оперативно откъсване“. Просто нямаше идея как изглежда една операция от първа ръка на терен и откъсването създаваше много проблеми, които по принцип попадаха в една категория: нереалистични очаквания. При планирането на операция човек очаква твърде много или от изпълнителите, или от самия й обхват. Но повечето операции не са окончателни, а бавно и постепенно полагат основите и бележат точки по пътя към голямата победа. Както веднъж редакторът на Ед беше казал: „Трябват десет години, преди да успееш за една нощ.“ Същото важеше и за тайните операции. Случваше се разузнаването, подготовката и късметът да се съберат в подходящия момент, но в повечето случаи им липсваше синхрон, и то достатъчно, за да не може изпратената отдалече топка да прекоси голлинията. Докато четеше доклада, Мери Пат си каза също, че понякога човек не осъзнава, че е отбелязал хоумрън, дълго след като е достигнал успешно края.
— Прочетохте ли онова за Корана, който са намерили? — запита Къмингс. — Няма как да е принадлежал на някой от хората в пещерата.
Никой не й отговори — нямаше нужда. Тя, разбира се, имаше право, но без обратен адрес на корицата старият Коран нямаше да им е от особена полза.
— Виждам, че са направили доста снимки — обади се Мери Пат. Рейнджърите бяха фотографирали старателно всички лица от РСУ в пещерата. Ако някой от тях е бил сниман преди, компютърът щеше да изплюе детайлите за него. — А и парчетата от масата. Умен е този Дрискол. Къде са парчетата, Бен?
— Ами по някаква причина не са ги качили на хеликоптера от централното командване в Кабул. Ще пристигнат утре.
Мери Пат се чудеше какво ли ще могат да им кажат тези парчета. Вълшебниците от научно-техническата лаборатория в Ленгли правеха чудеса, както и лабораториите на ФБР в Куантико, но нямаше как да се разбере колко време са прекарали тези неща в пещерата, нито пък имаше гаранции, че моделът върху нея показва някаква конкретна местност. Нищо сигурно.
— Ето снимките — обади се Марголин.
Вдигна едно дистанционно от масата и го насочи към 42-инчовия екран на стената. След миг на него се появи мрежа от дребни снимки с размери 8 х 10 см. Всяка носеше обозначение с дата и час. Марголин натисна едно копче на дистанционното и увеличи първата снимка, на която се виждаше пясъчната маса на малко повече от метър.
Мери Пат забеляза, че фотографът се е постарал, защото имаше снимки в макро- и микрорежим с миниатюрна линийка за показване на мащаба. Въпреки че се намираха в пещера, хората се бяха погрижили и за осветлението, а това даваше голяма разлика. От общо 215 снимки, направени от Дрискол и хората му, 190 представляваха вариации на различни теми — същия изглед, но отблизо или от различен ъгъл, и Мери Пат се зачуди дали има достатъчно материал за създаване на триизмерно изображение. Щеше да проучи въпроса. Нямаше представа дали анимирането на тази проклетия би имало значение, но по-добре да опита и да няма резултат, отколкото да съжалява по-късно, че не е опитала. Някой в РСУ си е правил труда да изработи тази маса и щеше да е хубаво да знаят защо. Човек не прави пясъчна маса просто така, по дяволите.
Според доклада оставащите 25 снимки повтаряха три различни зони на масата — две отпред и една отзад, и на всички имаше някакви маркировки. Мери Пат помоли Марголин да ги изкара на монитора и той го стори, като включи снимките в режим на автоматична смяна. Когато снимките преминаха, тя каза:
— Двете отпред приличат на маркировка на производител. Дрискол казва, че основата на масата е от дебел шперплат. Може по тази маркировка да успеем да ги проследим. Другата маркировка, на гърба… Кажете ми, ако греша, но ми изглежда писана на ръка.
— Съгласен съм — обади се Марголин. — Ще я пуснем на преводачите.
— А най-важният въпрос? — запита Къмингс. — Защо им е такава маса и какво представлява?