Дама, поп, асо, шпионин [bg]

Гуилъм държеше папката „Свидетел“ с две ръце, очевидно сверявайки нещо с указателя. Беше с гръб към Сал и усещаше как коленете му треперят в крачолите на панталона. Моливът още беше в зъбите му. Алуин мина напред и задържа летящата врата, а той мина през нея, зачетен в папката — като хорист, дявол да го вземе, помисли си той. Зачака да го порази мълния, Сал да се развика „Дръжте го!“, старият супершпионин Бен изведнъж да оживее, но нищо подобно не се случи. Почувства се много по-добре, Алуин е мой съюзник, имам му доверие, двамата сме заедно срещу Долфин, мога да се движа. Летящата врата се затвори, той слезе по четирите стъпала и там пак беше Алуин, който му държеше вратата на телефонната кабина. Долната й половина беше с ламперия, а горната — остъклена. Той вдигна слушалката, остави папката в краката си и чу Мендъл да казва, че му трябва нова скоростна кутия и цялата работа може да излезе и сто кинта. Бяха подготвили това за домакините или който щеше да чете разпечатката от разговора и Гуилъм продължи в същия дух, докато Алуин не се върна благополучно зад бюрото си, наострил уши като заек. Получава се, помисли си той, летя, получи се все пак. Той се чу да казва:

— Добре, проверете поне първо при вносителя колко ще струва и колко време ще им отнеме да доставят проклетата част. Имате ли телефона? — И раздразнено добави: — Чакайте малко.

Той открехна вратата и опря микрофона на телефонната слушалка в гърба си, защото беше много важно тази част да не попадне в записа.

— Алуин, подай ми чантата за малко, ако обичаш.

Алуин пъргаво му я занесе, като човек, който оказва първа помощ на терена по време на мач.

— Така добре ли е, мистър Гуилъм, сър? Да ви я отворя ли?

— Остави я долу, благодаря ти.

Чантата беше на пода пред телефонната кабина. Той се наведе, придърпа я вътре и я отвори. По средата, между ризите му и много вестници, имаше три фалшиви папки — жълта, зелена и розова. Той извади розовата папка и телефонното си тефтерче и ги замени с папката „Свидетел“. Затвори чантата, изправи се и продиктува на Мендъл един телефонен номер, който всъщност беше истински. Затвори телефона, връчи чантата на Алуин и се върна в читалнята с фалшивата папка. Повъртя се малко около шкафа за карти, порови се в още няколко указателя, след това тръгна към архива с фалшивата папка в ръка. Алитсън изпълняваше акробатичен номер с кошницата, като ту я дърпаше, ту я буташе.

— Питър, помогни ми малко, ако обичаш, заклещи се нещо.

— Само секунда.

Той измъкна папка четири-три от мястото на „Свидетел“, подмени я с фалшивата, върна я на мястото й в ниша четири-три и взе зелената бележка от рамката. Слава богу, премиерата мина с огромен успех. Прииска му се да извика на висок глас: „Слава богу, още летя“.

Занесе бележката на Сал, която я подписа и я наниза на един шип както обикновено. По-късно през деня щеше да провери. Ако папката беше на мястото си, тя щеше да унищожи и зелената бележка, и екземпляра от кутията и даже умната Сал нямаше да се сети, че той е бил край ниша четири-три. Тъкмо щеше да се върне в архива, за да помогне на стария Алитсън, когато се озова право пред кафявия недружелюбен поглед на Тоби Естерхази.