Фурията на Първия лорд [bg]
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Първия лорд [bg]». Краткое содержание книги:
— Как може това да навреди на Империята, курсоре? — попита Верадис, усмихвайки се леко.
Ерен предпазливо пое ръката й.
— Така да бъде.
— Един въпрос — тихо каза Верадис. — На кого служите?
— На Империята, на хората на Алера и на Дом Гай — отговори веднага Ерен. — В точно този ред.
Верадис слушаше с леко наведена встрани глава. Докато младият мъж говореше, тя леко потръпна, отдръпна ръката си и кимна на Амара.
— Позволете да отбележа — сухо каза Амара, — че вашият избор на лоялност, курсор, не съвсем отговаря на стандартите на Академията.
Нещо сурово трепна в кроткия поглед на Ерен и той започна да казва нещо, но сякаш промени решението си. След това каза на глас:
— Трябва да се има предвид, че в момента в Империята има двама наследници на Дом Гай. Аз работя с този, който е тук.
Амара кимна.
— Исана беше отвлечена от…
— Знам къде беше отседнала — прекъсна я Ерен. — И съм наясно с мерките за сигурност, които я защитават. Аз лично ги проектирах.
Амара изненадано вдигна вежди. Ако случаят беше такъв, тогава Ерен вероятно служеше като фактически министър на разузнаването на Акватайн. И че всъщност отговаря за цялата шпионска мрежа, работеща за онова, което е останало от Империята. Ерен забеляза реакцията й и се намръщи.
— Гай ме изпрати при Акватайн с последните си писма. В тях той ми заповяда да му служа по съвест или да го уведомя, че не мога да го направя и да си тръгна, без да му причинявам никаква вреда. И той ме препоръча на Акватайн като най-надеждния курсор в момента.
При тези думи Амара усети лека болка в гърдите. Но от друга страна, по онова време Гай не можеше да й се довери. Тя беше нарушила клетвата си. Може би с основателна причина, но фактът си оставаше факт — тя се беше отказала от службата си.
— Същото се отнасяше и за лекаря на Секстус, между другото — продължи Ерен. — Не че Акватайн има нужда от него, но никога не се знае със сигурност. Той е някъде тук…
Младежът поклати глава.
— Извинете, отклоних се от темата. Прекалено много неща се случват — той извъртя очи и каза: — Така. Първата лейди. Атаката сигурно е била от въздуха. Всеки друг подход би предизвикал твърде силна реакция от охранителните фурии на хана.
— Как изобщо са могли да го направят? — попита Верадис.
— Силата на нашите фурии не е безгранична — отвърна леко рязко Ерен. — Врагът също има фурии. По тази причина ние имаме ограничен брой охранителни фурии. Много от тях бяха отклонени, за да защитят по-голямата част от политическите и военните ресурси на Империята, които бяха на заседанието на Сената.
— Какви са шансовете да са свалили Първата лейди някъде в града или в лагера, без да бъдат забелязани? — попита Амара.
— Много съмнителни — отвърна Ерен откровено. — Тя е обиколила цялата Империя, започвайки от столицата. Помогнала е на много хора. Сред населението тя е по-известна, отколкото Секстус някога е бил.
Той въздъхна и се обърна директно към Амара.
— Акватайн не стои зад това. Просто не би могъл да го направи, без аз да разбера.
Амара направи гримаса.
— Сигурен ли сте?
— Напълно.
— Тогава е бил врагът — каза Амара.
— Изглежда вероятно — каза Ерен. — Знаем, че вордската кралица все още контролира корпус от доста опитни рицари Аери и граждани.
— Ако вордът я е отвлякъл… и ако са отлетели, вече може да са на мили оттук — каза Верадис.
— Акватайн е зает — каза Амара. — И той ще бъде много изкушен да си остане зает.
Ерен наклони глава настрани в сдържан жест, като свиваше и разпускаше пръстите на едната си ръка. Изглеждаше, сякаш се разкъсва вътрешно.
— Помогнете ни — каза Амара.
— Тук е заложено много повече от живота на една жена — тихо отговори Ерен.
— Курсор — каза Амара, — от моя пример научихте, че е погрешно да следвате сляпо Първия лорд. Че може да се окажете използван. Така че е време да се запитате дали първо служите на Империята — или на хората, които са Империята. Гай Исана първо беше холтър Исана. И свободния човек Исана преди това.
Тя се усмихна напрегнато и изрече следващото изречение без никакво изражение, без добавена мекота, която би го накарало да се плъзне на мястото си като добре заточен нож: