Катерина де Медичи [bg]

Лицето му помрачня.

– Да не би да е магия?

– Няма да ви навреди. Ще ви донесе единствено добро – заувещавах го припряно.

С подозрително изражение той го разгледа под светлината на лампата.

– За какво е?

– Ще ви пази – обясних.

– А как е изработен?

– Аз го направих и мога да се закълна, че не е зла магия. Използвах силата на една звезда, знаете колко обичам да следя небесата.

Крайчето на устните му се повдигна в скептична усмивка.

– Катрин, не мислите ли, че това са суеверия?

– Доставете ми удоволствие! Моля ви, искам просто да сте защитен.

– Млад съм и здрав. Не се обиждайте, но това са глупости.

Прибра Гарвановото крило в кутийката и го остави върху масата.

– Сънувам ви – признах с мрачна неотложност. – Често ме спохождат кошмари. Сигурно Бог ми ги изпраща. Сигурно Той ме е изпратил тук, за да ви опазя. Вземете пръстена, Анри, умолявам ви. Положих много усилия да го направя.

Той въздъхна.

– Добре. Ще го нося, щом те успокоява. – Извади пръстена, сложи го и вдигна ръка към лампата. – Едва ли ще ми навреди.

– Благодаря – целунах го с дълбоко облекчение. Бях изпълнила задачата си – нямаше значение какво ще ми се случи отсега нататък. Анри бе в безопасност.

Годината измина и започна нова. Кралят охладняваше все повече, а херцогинята и дамите си шушукаха в мое присъствие. Влезех ли някъде, веднага запечатвах устата на хората.

През октомври 1535-а миланският херцог почина, а той нямаше наследник. Градът му остана на произвола на съдбата – примамлива плячка за грабителите. Макар и без помощта на папата, крал Франсоа не устоя на изкушението. Изпрати армията си към Минално.

В отговор император Карл нахлу в Прованс в Южна Франция.

Кралят настояваше да поведе лично войската си срещу императорските нашественици, но главният секретар Монморанси го разубеди, деликатно въздържайки се да спомене факта, че са пленили Франсоа при последната битка под негово предводителство. За всеобщо облекчение кралят назначи опитния, предпазлив Монморанси за главнокомандващ.

Франсоа обаче искаше да е близо до бойното поле, за да съветва по-добре пълководците си. През лятото на 1536-а големите му синове заминаха с него, придружени от оскъдна част от кралския двор. Придвижвайки се успоредно, ала на безопасно разстояние от боевете, първо отседнахме в Лион, после в Турнон и във Валанс в Миди, както французите наричат южните предели, облъхнати от Средиземно море.

Дофинът остана в Турнон да се лекува от леко възпаление на дихателните пътища – вероятно излишна предпазна мярка, взета по изрично настояване на краля. Младият Франсоа се шегуваше, разбира се, и на раздяла ме разсмя, преди да се кача в каретата.

Във Валанс яздех с мадам Жонди из борови и евкалиптови гори и вдъхвах уханието на дивата лавандула, стъпкана под конските копита. Не яздех дълго и не доближавах бреговете на Рона, където се подвизаваха пълчища от комари. Слънцето и реката съзаклятнически изпълваха въздуха с безмилостна влага. Намалееше ли жегата късно следобед, седях пред прозореца с изглед към реката и бродирах в просторната приемна зала в съседство в кралските покои.