Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
Кораб, достатъчно голям, за да побере дузина мъже, лежеше подпрян на една дюна, а долната му половина бе заровена в пясъка. Недалеч от него бяха захвърлени доспехи от царуването на първия крал на Стормгард. Наклонената статуя на елфски жрец сякаш произнасяше последни молитви над тях.
Изумителната картина накара Крас да се спре. Гледката пред него приличаше на зловеща колекция от антики, но сякаш притежавана от някое огромно божество, което не бе далеч от истината. Никой от разхвърляните наоколо артефакти не принадлежеше на тази земя. Всъщност пустинята никога досега не бе населявана от смъртни същества. Чудесата, които лежаха пред погледа на магьосника, бяха събирани от всички краища на света в продължение на неизброими столетия. Крас едва вярваше на очите си, защото дори само усилията, необходими за това, зашеметяваха въображението му. Да събереш на едно място толкова много реликви, повечето от които твърде огромни или твърде крехки…
Но въпреки зрелището пред очите му, у Крас започна да се надига нетърпение. Той чакаше, без да има дори най-незначителен намек, че някой е забелязал присъствието му. Нервите му, достатъчно изопнати от събитията през последните седмици, най-накрая не издържаха. Прикова поглед върху каменните черти на една огромна статуя с бича глава, чиято лява ръка бе протегната в жест, сякаш призоваващ натрапника да си върви, и извика:
— Знам, че си тук, Ноздорму! Знам го! Искам да говоря с теб!
Веднага щом драконът магьосник свърши, вятърът се разфуча, вдигна пелена от пясък и закри полезрението му. Крас не помръдна от мястото си, въпреки че около него внезапно се развихри истинска буря. Вихърът виеше толкова силно, че се наложи да запуши ушите си. Ураганът изглеждаше твърдо решен да го вдигне във въздуха и да го захвърли надалеч, но магьосникът се бореше да се задържи на едно място, впрягайки както физическата си сила, така и своята магия. Нямаше да го отпратят, не и преди да е имал възможност да говори!
Най-накрая бурята явно осъзна, че той няма да се остави да бъде разубеден и се съсредоточи върху една недалечна дюна. Появи се стълб от прах, който започна да се издига все по-високо и по-високо в небесата. Стълбът придоби форма — формата на дракон. С големината на Малигос, ако не и по-огромно, пясъчното същество се раздвижи, изпъвайки прашните си кафяви крила. Към фигурата на бегемота продължи да се присъединява пясък, който явно бе примесен със злато, защото фигурата, която се оформяше пред Крас, започваше все по-силно да блести на ослепителната светлина на пустинното слънце.
Вятърът утихна. При все това нито зрънце пясък или злато не се отдели от гигантския дракон. Крилата биеха мощно, вратът се изпъна. Клепачите се отвориха и разкриха искрящи като скъпоценни камъни очи с цвета на слънцето.
— Кориалстраззз… — буквално изплю пясъчният бегемот. — Осссмеляваш се да нарушаваш моята почивка? Осссмеляваш се да нарушаваш моя покой?
— Осмелявам се, защото съм принуден, о, велики Повелителю на времето!
— Титлите няма да сссмекчат гнева ми! Най-добре да си вървиш. — Скъпоценните камъни проблеснаха. — И то веднага!
— Не! Не и докато не съм говорил с теб за опасността, която грози всички дракони! Всички живи същества!
Ноздорму изсумтя. Облак прах заля Крас, но защитата му не допусна да го докосне нито една песъчинка. Не знаеше каква магия може да се крие дори в едно зрънце от владението на Ноздорму. Изведнъж можеше да се окаже, че миналото му е заличено, че драконът на име Кориалстраз никога не бе съществувал и никой, дори обичната му господарка не си спомня за него.
— Дракони, казззваш? Какво си се зззагрижил ти за тях? Аз виждам само един дракон тук и това със сссигурност не е смъртният магьосник Крассс! Върви си! Иссскам да се върна при своите колекции! Вече изззгуби прекалено много от ценното ми време! — Едно от крилата закри статуята на човека бик, сякаш да я защити. — Има толкова много за сссъбиране, толкова много за описване…