Ханибал - врагът на Рим
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559074
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал - врагът на Рим». Краткое содержание книги:
Духът на Бостар се приповдигна. Той се усмихна сдържано на Сафон, но в отговор видя само намръщената му физиономия.
С фалката в ръка Ханибал поведе настъплението.
Точно в този момент, може би чули предупредителните викове на оцелелите по стената защитници, започнаха писъците. Отчаяни и в същото време изпълнени с достойнство, те изпълниха въздуха. Картагенците вдигнаха глави. Никой не можеше да подмине просто така ужасните звуци.
— Благородниците им се самоизгарят. — В гласа на Малх се долавяше нетипично за него уважение. — Твърде са горди, за да станат роби. Дано подобна участ никога да не сполетява Картаген.
— Ха! Този ден никога няма да настъпи — отвърна Сафон.
Инстинктивната реакция на Бостар обаче беше да отправи молитва към Баал Хамон. „Бди винаги над града ни — замоли се той. — Пази ни от диваци като римляните“.
Ханибал изобщо не слушаше виковете. Той изгаряше от нетърпение да сложи край на всичко това.
— Атака! — изрева на иберийски, след което повтори командата на родния си език заради либийците. Следван от верните си скутарии, той се затича към зейналата дупка в цитаделата. Повтаряйки командата му, Малх, Сафон и Бостар се втурнаха напред с хората си. Зад тях заповедта беше повторена на още няколко езика и подобно на хиляди мравки множеството се понесе напред.
Съперничеството между Сафон и Бостар се възобнови с пълна сила. Първият, който стигнеше най-високата точка на пробива, щеше да си спечели похвалата на Ханибал и уважението на цялата войска. Като изпревариха хората си, те се закатериха рамо до рамо през коварните купчини камъни и мазилка. С копие в едната ръка и щит в другата нямаше как да предотвратят падането си, ако се спънат. Беше истинска лудост, но вече нямаше връщане назад. Ханибал водеше и те трябваше да го следват. Не след дълго братята настигнаха водача си, който вървеше на две крачки пред своите скутарии. Ханибал им се усмихна окуражително и те му отвърнаха със същото, след което се спогледаха кръвнишки.
Бостар хвърли поглед през рамо и очите му се разшириха. Височината и склонът му предлагаха отличен изглед към картагенската атака. Гледката беше великолепна и ужасяваща и със сигурност всяваше ужас в сърцата на останалите по стените защитници. Бостар се съмняваше, че някой се е осмелил да остане там. Докато водачите се самоубиваха, вместо да се предадат, обикновените войници сигурно трепереха в домовете при семействата си или също посягаха на живота си.
Грешеше. Не всички жители на Сагунт се бяха отказали от борбата.
Когато погледна отново към склона пред себе си, вниманието му бе привлечено от някакво движение горе вдясно, където част от укреплението все още стоеше. Там видя шестима души, клекнали около огромен каменен блок. Бутаха го към разбитата част на пътеката, минаваща по горната част на стената. Бостар си представи каква ще е траекторията на блока при падането му и сърцето му сякаш заби в гърлото му. Целта на защитниците беше да премажат колкото се може повече нападатели, но потенциалната цена за картагенците беше много по-голяма. Само след няколко мига Ханибал щеше да се озове точно на пътя на камъка. Бърз поглед към Сафон и самия военачалник каза на Бостар, че той е единственият, който е видял опасността.
Когато погледна отново нагоре, огромният камък вече беше на самия ръб. Докато Бостар отваряше уста да извика предупреждение, блокът се катурна през ръба и падна, набирайки невероятно бързо скорост, затъркаля се и заподскача надолу по склона. Във въздуха се разлетяха парчета тухли и мазилка, толкова големи, че спокойно можеха да разбият черепа на мъж. С радостни викове защитниците се обърнаха и побягнаха със съзнанието, че последното им усилие ще избие десетки картагенци.
Бостар изобщо не се замисли. Просто реагира. Хвърли копието си и се втурна странично към Ханибал. Въздухът внезапно се изпълни с грохот. Бостар не погледна нагоре от страх, че ще оцапа гащите. Неколцина скутарии, които го наблюдаваха, изругаха объркано. Бостар не им обърна внимание. Само се молеше никой от иберийците да не си помисли, че се опитва да посегне на Ханибал или да му се изпречи на пътя. Пет стъпки. Десет. Усетил приближаването му, Ханибал завъртя глава и се намръщи.
— Какво правиш, в името на Баал Хамон?
Бостар не отговори, а скочи напред, блъсна Ханибал, събори го на земята и легна върху него. С лявата си ръка вдигна щита си, за да закрие главите им. След миг земята се разтресе. Грохотът се усили толкова, че заплашваше да ги оглуши. За щастие не продължи дълго, а започна да отслабва, когато каменният блок продължи да се търкаля надолу по склона.