Кратка история на иновациите

Ако Маркони не се беше появил на бял свят, радиото пак щяло да бъде измислено през 1890-те години. Други като Джагадиш Чандра Босе в Индия, Оливър Лодж в Британия и Александър Попов в Русия провеждали и публикували експерименти, които използвали електромагнитни вълни за създаването на действие на разстояние, макар и невинаги да става дума за комуникация. Някои, примерно Едуар Бранли във Франция и Аугусто Риги в Болоня, изобретявали по-добри устройства за предаване и приемане на такива вълни. Да не забравяме и Никола Тесла, неспокойния гений и изобретател на електромотора, променливия ток и на множество идеи, свързани с радиото. Маркони бил просто още един експериментатор, макар и много добър, но благодарение на Нюболт бързо патентовал откритото от него във възможно най-широк смисъл, като така демонстрирал, че отделните изобретатели се излъчват по-скоро от системата за интелектуалната собственост.

Маркони също така знаел как да взема устройства и идеи от други и да ги събира в проста и практична форма. Както пише неговият биограф Маркъс Рейбой, „като работил чрез проби и грешки в продължение на няколко месеца през 1895 г., Маркони усъвършенствал кохерера (примитивно устройство за улавяне на високочестотен сигнал – бел. прев.), изобретил стабилен телеграфен ключ, повишил ефективността на индуктивната пружина, свързал мастиления писец на Морз и телеграфско реле към предавател и приемник и контролирал получените електрически искри“.

Освен това Маркони бил повече комерсиално ориентиран от повечето от съперниците му. През 1897 г. той предал сигнали през 15 километра водна повърхност в Бристолския канал и установил станции на остров Уайт и в Борнмът, за да продъл-жи да развива и да демонстрира технологията. През 1899 г. Маркони пратил съобщение през Ламанша, а през 1902 г. и през Атлантика от Кейп Бретон в Канада до Полду в Корнуол. (Твърдението му, че е чул предаване през Атлантика през 1901 г., когато приемниците били по-слаби, вероятно е вярно, тъй като е възможно сигналът да се е отклонил от йоносферата, за която тогава не се знаело. Така или иначе не му повярвали.) За няколко години се озовал въвлечен в изтощителни съдебни битки, особено с американските изобретатели Реджиналд Фесенден и Лий де Форест. Историята сочи, че всички те са направили ключови подобрения в радиото, от основно значение за превръщането му в гласова система, а не в Морзова система, и че скъпият спор в съда е бил загуба на време.