Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]

— Благодаря — каза Кристи, докато влизаше в колата. Думите й увиснаха във въздуха — ясно видимо облаче, осветено в зелено от бръмчащия неон.

Пери заобиколи колата, мислейки за децата си там, на запад (които в действителност бяха много по-големи, отколкото в неговите мисли), и за съвета на Хуан и скоро стигна до решение. След като остави платинения екземпляр, ще звънне на своите момчета да ги пита дали искат да отидат на планина — може би в Каскейдс или Каролина. Сега в Сан Франциско беше осем часът и двамата трябваше да са си вкъщи и будни.

Той влезе в колата, затвори вратата и завъртя ключа. Басово бръмчене се понесе от торпедото и шофьорът погледна своята спътница.

Жената трепереше.

— След минутка ще стане топло.

Кристи кимна. Отново изглеждаше прекалено заета със своите проблеми.

— Наред ли е всичко? — Пери бутна ръчката на отоплението до края.

— Просто ми е студено.

Той остави отговорът да увисне във въздуха, включи на скорост с ранената си ръка, излезе назад от мястото за паркиране, намери празната улица и подкара по нея.

Топлина и мълчание изпълваха плюшения интериор.

— По какво още си падаш, освен да сваляш ирландски ченгета?

— Обичам да чета.

— Книги, списания? Онзи блог за кучета, който си позволява да използва мръсни думички?

— Книги.

— Трилъри, любовни романи?

— Любовни романи? — леко се засмя жената. — Не и откакто станах на четиринайсет.

— Значи не си чела „Нашето вечно лято“.

Кристи изглеждаше изненадана.

— Чел ли си я?

— Да, и мисля, че е доста добра. — Детективът спести, че накрая беше плакал.

— Приемам честната ти дума. — Това беше казано иронично, но не прозвуча неприятно.

Пери завъртя волана обратно на часовниковата стрелка и излезе на Съмър Драйв. Не се виждаха никакви пешеходци. Само в далечината нечии стопове се шмугнаха в странична улица.

— Какви книги четеш? — попита детективът.

— Най-вече история и понякога шпионски романи.

— Трябва да ми препоръчаш заглавия.

— Разбира се.

Кристи пусна една прозявка, която не изглеждаше съвсем истинска, и Пери я изтълкува като намек. Въздухът се стопли и следващите няколко километра двамата споделяха мълчанието и неравностите по улицата. Беше изненадващо приятно преживяване.

Колата мъркаше, а отвън градът беше тъмен и пуст. Минаха край магазин за плочи, затворен от осемдесетте, Пери включи радиото и избра станция, която пускаше стари хитове. Банда гласовити жени пееха за момче на име Били Джим, за когото току-що бяха решили, че въобще не е добър.

— Харесвам това парче — обади се Кристи. — Напомня ми за младостта.

— Във Виктъри ли си израсла?