В долината на смъртта

— При това положение едно донесение малко или никак няма да ти е от полза, мастър Форнър — обади се сега той. — Шерифът ще се пази да се ангажира с тая работа. Също и вас, сър, съветвам да не се замесвате в нещата. Вие не бихте могъл да помогнете на тоя Уилкинс и дъщеря му.

— Защо не?

— Законът е срещу вас. Помислете, Колорадо образува границата между Аризона и Калифорния. Деянието е извършено в Аризона. Легне ли лодката до калифорнийския бряг, никой жител на Аризона няма право да посегне на нейните пасажери.

— Nonsense![46] Дявола да ги отнесе тези ваши откачени граници! Не ме е грижа ни за Калифорния, ни за Аризона. Правя каквото ми харесва. Дейвид Линдсей съм. Yes.

— Правете каквото си щеше! Но да не ви учуди, ако ви опърлят с няколко куршума перушината!

— Куршуми? Перушина? Excellent![47] Безделниците по лапите ще…

Беше прекъснат. Вратата се отвори и влезе един мъж, при чийто вид думата заседна в устата на англичанина.

Той познаваше тази чудата фигура с кривите като сърп крачета и гъстата гора по лицето. Така и никак другояче си бе представял той човека, за когото неведнъж, а дузина пъти му бе разказвал неговият приятел Кара Бен Немзи, когато седяха заедно край някой лагерен огън в далечния Ориент. Тези разкази за Дивия запад и неговите странни обитатели бяха най-вече причината, събудила у него желанието да смени сивокарирания костюм с кожено яке и да насочи носа на яхтата си към Колорадо. Беше се уморил да чака бездейно по пристанищата на Тихия океан някоя вест от своя племенник и бе предпочел да подири на своя глава приключенията.

— Good morning, mesch’schurs! — поздрави новият гост. — Кръчмар, една ракия!

— ’morning!

Само сър Дейвид не поздрави. Той бе зинал от смайване уста и все още зяпаше вторачено новодошлия.

Тогава непознатият пристъпи към него и го тупна по рамото.

— Затворете си устата, сър, иначе ще вземе да ви се схване, хи-хи-хи-хи!

Сега англичанинът дойде на себе си. Той захлопна уста, надигна се полека със своя будещ страхопочитание ръст и свали шапка за поздрав.

— Wellcome[48], Сам Хокинс!

Сега дребният трапер застина вкоравен като козята си дреха от изненада.

— Egad! Вие ме познавате!

— Yes.

— Че къде пък сте ме виждал?

— Никога не съм ви виждал.

— Well! Аз вас също, ако не се лъжа. Но откъде ме познавате тогава?

— Слушал съм за вас?

— Къде?

— При хадедихните, а и иначе много често.

— Хадедихни?… Не ми е известно такова индианско племе.

— Индианците в тамошните местности ги наричат араби.

— Bounce! Не думайте! Не мога да се сетя някога да съм разхождал краката си по онези местности.

— Не вреди. Там срещнах един мъж, който много добре ви познаваше.

— Кой беше?

— Кара Бен Немзи.

— За някой лапнишаран ли ме смятате? Кара Бен… Бен… Бен чуйте, драги сър, това ще е бил някой дяволски грийнхорн, ако не се лъжа!