Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Десет приключения на Лиско
Десет приключения на Лиско - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Десет приключения на Лиско

Электронная книга - «Десет приключения на Лиско». Краткое содержание книги:

Десет приключения на Лиско
1 ... 71 72 73 74 75 76 77 78 79 ... 148
Перейти на страницу:
Аз съм Домби, Домби, Домби. Аз съм Домби, Домби, дим!

Когато Домби се появи, Димби му направи знак да млъкне, но Домби държеше да си изпее песента:

Аз съм, Домби, Домби, Домби. Аз съм Домби, Домби, дим!

— Кажи сега!

— Виж.

Домби разгледа апаратурите и каза:

— Видях.

— Какво е това?

— А сега де!… Какво може да бъде?

— Това може да бъде само Мокси — отвърна Домби.

— Какъв Мокси? — учуди се Домби.

— Чуй.

Двамата се ослушаха и доловиха песента:

Аз съм Мокси, Мокси, Мок…

Напрегнаха слух. Нищо. Песента бе секнала.

— Защо не пее? — запита Домби.

— Сигурно е видял някой трън — рече Домби. — Сега го яде.

Почакаха и песента наистина се възстанови. Мокси се появи с думите:

Аз съм…

— Мокси, ела! — прекъсна го Димби.

— Кажи, Димби.

Магарето преглъщаше остатъците от тръна.

— Според теб…

— Не знам — отвърна бързо Мокси, защото бе видял всичко. — Предлагам да бягаме. Това нещо ми напомня за Не пипай куфара.

— И аз казвам да бягаме! — съгласи се Домби и се приготви да офейка.

— Не бързай! — рече Димби. — Вижте добре. Не прилича на куфар.

— Вярно — съгласи се Мокси. — Куфарите изглеждат другояче.

— Тогава?

— Предлагам да не пипаме — рече Домби.

— Да ме убиеш, не пипам — рече Димби, — но какво ли може да бъде?

— За пипане и дума да не става — намеси се Мокси. И без това обещахме — никакви приключения. Който иска приключения, да върви да ги търси. На мен ми се живее

— Кой ти говори за приключения9 — рече Димби — Не съм чул тук някой да предлага такова нещо.

— Но като гледам тези неща, веднага ми замирисва на приключение.

— Мокси, млъкни! — скара му се Домби. — Обещахме дори да не споменаваме думата.

— Да, но… като гледам тия неща…

— Откъде знаеш, че са неща?

— Какво друго?

— Могат да не бъдат неща.

— Тогава са предмети.

— Не се знае. Ти виждал ли си предмети?

— Не, но може би изглеждат така.. А ти виждал ли си?

Не съм, но един ден за малко щях да видя

Замълчаха и за всеки случай отстъпиха две-три крачки назад.

— Най-добре е да се обърнем с гръб — предложи Димби и се обърна.

Другите го последваха. Вече никой не виждаше предметите или нещата.

— Хубаво е, нали? — рече най-после Димби.

— Кое? — поиска да знае Домби.

— Хубаво си живеем без… такова, нали?

— Идеално! — съгласи се Домби. — Това е живот!… Стоим, говорим, къпем се, пак си говорим, пак се къпем, после си говорим за нещо друго, после си мълчим за нещо друго…

— Откакто започнахме този начин на живот — намеси се Мокси, — се родих отново. На душата ми е леко, приятно, непрекъснато ми се пее.

— Кога ще си говорим като в опера? — запита Домби. — Нали бяхме решили….

— Още сега — рече Димби. — Когато поискаме…

— Димби — намеси се бързо Мокси, — не се обръщай назад!

ДИМБИ (запява като в опера): Не се обръъъъъщам!

ДОМБИ (запява): Обърна сееее. И аз видях, че се обърнаааа!

ДИМБИ (пее): Такаааа, така ти се е сторило!

МОКСИ (пее): И аз… И аз видях, че се обърнаааа!

ДИМБИ (пее): Направил съм… Направил съм го несъзнателнооо!

ДОМБИ (пее): А обещахмее, че няма, няма, няма дори и несъзнателнооо!

ДИМБИ (пее): Осъзнавам… Добре. Осъзнааавам грешката си. И обеща… и обещаа… и обещаааавам!…

МОКСИ (пее): Той обещаа!… Чухте ли?… Той обещааа.

ДОМБИ (пее): Чухме, дааа!… Той обещааа!… Обеща да не се обръъъща!

ДИМБИ (пее): Не трябват ни на нас подобни съблазняващи предмееети…

ДОМБИ (пее): …които, докато се сееетим…

ДИМБИ (пее): …ще ни вкарат, вкарат в някое ужааасно приклюуучение.

— Той каза приключение! — възмути се Мокси, без да пее.

— Не казах, а изпях думата! — заоправдава се Димби. — Така може.

ДОМБИ (пее): Така може… Дааа, така моооже!… Това е друууго!

ДИМБИ И ДОМБИ (пеят в дует): Така можеее!… Можеее!… Можее така!

— Не може! — извика без пеене Мокси.

— Мокси, какво ти стана? — учуди се без пеене Димби.

— Не искам приключения! — изкрещя Мокси. — Стига!… Малко ли ни беше? Малко ли треперихме, преди да отворим

куфара?… Ами какво треперене падна, докато разберем, че Чими е жаба?…

— А после? — подкрепи го Домби.

— Майчице, какъв страх набрах с вълка!.— Мокси почти се разтрепера при спомена за вълка. — Заедно с Червената шапчица можеше да изплюска и нас.

1 ... 71 72 73 74 75 76 77 78 79 ... 148
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)