Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
Той я улови за ръка, привлече я към себе си, наведе се и повдигна края на ризата й — и замръзна. Чудеше се да закрещи ли, или да се изсмее на жестоката ирония на съдбата — това бе първата му брачна нощ, а той нямаше да може да се възползва от нея.
По ризата й имаше кръв.
— Не ти ли е добре, Софи?
— Не, Райдър. Не те лъжа. Коремът ме присвива.
— Нищо чудно — съгласи се той и много дълбоко въздъхна: — Съжалявам, ако те разочаровам, но не си бременна.
Тя рязко си пое дъх, погледна го и още повече пребледня.
— Нищо де, не се притеснявай от мен. Носиш ли си други дрехи?
Тя поклати глава.
— Добре, ще повикам Коко и ще ти дам лауданум. Много ли те боли?
След петнадесет минути Райдър седеше по халат на леглото и наблюдаваше бледото лице на жена си. Въпреки горещината, тя се беше завила до носа. Даде й да изпие лауданума и каза заядливо:
— Кълна се, че няма да ти посегна, докато си упоена.
На което тя раздразнено отговори:
— Защо не? Вече си го правил, нали?!
Това го отрезви. Погледа я още малко и промълви, повече на себе си:
— Толкова по въпроса за прословутия шербруковски късмет…
Повдигна чаршафа и легна до нея.
— Софи, не припадай и недей да се въртиш като побесняла, защото може да паднеш на пода. Успокой се, тази нощ няма да те насилвам да бъдеш моя. Лауданумът скоро ще подейства. А сега затвори очи и дишай дълбоко. Искаш ли да ти разтрия корема?
Не очакваше отговор, и не го получи. След малко дочу равномерното й дишане и разбра, че е заспала. Чак тогава улови ръката й в своята.
Небето просветляваше. Райдър и Софи стояха на палубата на „Харбинджър“.
— Не забравяй веднага да предадеш писмото на брат ми — за трети път й заръча той. — Не се безпокой, той ще се погрижи за вас с Джеръми. И изобщо не се притеснявай, ако майка ми се опита да ти създава проблеми — просто не й обръщай внимание, разбра ли? Не се съмнявам, че в лицето на Алекс ще намериш един добър съюзник. Прибра ли на сигурно място парите, които ти дадох?
— Да.
— По-добре ли е коремът ти тази сутрин?
— Да.
— Обещаваш ли в Саутхемптън да наемеш двама души за охрана?
— Да.
Той се намръщи:
— Сигурно си мислиш, че се отнасям с теб като с дете, нали?
— Да.
— Разбери ме, Софи, никога не съм имал жена, нито някакви отговорности, с изключение на де…
Той рязко млъкна и поклати глава. Толкова трудно му беше да се сдържа пред нея — ето, едва не се изпусна за децата. Е, рано или късно щеше да й каже, но когато сам реши.
Тя го изгледа, въпросително вдигна вежди, но той само поклати глава и продължи:
— Във всеки случай, вие с Джеръми сте моя отговорност и искам да съм сигурен, че ще бъдете добре.
— Ще се оправим, не се тревожи. Сигурен ли си, че семейството ти няма да ни изхвърли като мръсни котета?
— Не искам да те лъжа, определено ще са много изненадани. Изобщо не възнамерявах да се женя толкова скоро. Но ще ти бъда благодарен, ако създадеш у тях впечатлението, че поне малко ме харесваш, а не че ме смяташ за див звяр.
В този момент капитан Малъри изникна до Райдър. По широкото му, грозновато лице играеше усмивка:
— Време е да се оттеглите, мистър Шербрук. Ще се грижим за съпругата ви. А сега я прегърнете, целунете я и напуснете кораба ми.
Райдър се усмихна на Софи:
— Е, мога ли да получа една целувка?
Тя вдигна лице със стиснати устни. Той леко ги помилва, после я целуна толкова нежно, че сякаш едва я докосна. Почувства я как потръпва, но не разбра дали от страх, от нерви, или от желание. В последното, кой знае защо, се съмняваше.
— Бъди внимателна — заръча й още веднъж и я погали по бузата.
После се приближи към Джеръми, прегърна го здраво, разроши косата му и рече:
— Поддържай духа й, Джеръми. Връщам се в Англия веднага щом оправя нещата тук. Бъди добро момче. И не забравяй, че много те обичам. Пази се.
Райдър слезе. След него вдигнаха корабния трап. Изгревът изпълни небето. Над кораба ечаха командите на капитан Малъри. Райдър помаха за последен път на жена си и на шурея си.
Остана на кея, докато корабът се изгуби от погледа му, после се обърна и се усмихна. Тя беше в безопасност, в пълна безопасност. Заподсвирква си, яхна коня и пое към Кимбърли Хол.
А в един часа на обяд пристигна Шърман Коул. Райдър го наблюдаваше с усмивка как слиза от коня и приближава към верандата. Самюъл и Емил веднага излязоха от къщата.
— Каква изненада! — рече Райдър и широко се прозя, без да става. — Пак ли сте дошли да ни безпокоите? Или да ни заплашвате?