Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
— Да се съглася с какво?
— Ти си като куче с кокал в устата и няма да мирясаш, докато не сдъвчеш този кокал — или мен — докрай. Сега гледаш на цялото положение като на състезание, което трябва да се спечели. Ти трябва да ме победиш, да ме накараш да отстъпя. Вече няма значение дали действително смяташ, че онова, което вършиш, е правилно. Нещата са по-различни. Трябваше веднага да ти кажа „да“. Тогава сигурно щеше да пребледнееш, да почнеш да ми заекваш, че си направил ужасна грешка, и да офейкаш. Но аз не постъпих така. Аз отхвърлих предложението ти и сега ти не можеш да понесеш това.
— По дяволите, Джеси, накъде биеш? С какво искаш да се съглася?
Тя пое дълбоко въздух, отметна от бузата си една къдрица и каза:
— Аз гледам на брака като на нещо вечно, Джеймс. Знам, че и мъжете го приемат така, но те не са способни да останат верни на една жена, и по-точно — на съпругата си. Тъй като не ме обичаш, аз бързо ще ти омръзна, и тогава ще ти се прииска да се върнеш при Кони Максуел или при някоя друга жена. Нямам нищо против да приема това, ако и ти се съгласиш да ми окажеш същото благоволение: когато ми омръзнеш, да мога да си имам любовници. Не искам да има никакви лъжи помежду ни.
— Прекалено много неща ми надрънка, Джеси. Но нека да започна първо с най-главното. Ти не можеш да имаш любовници. За разлика от един мъж, можеш да забременееш. Аз обаче няма да приема детето на чужд мъж.
— О, не бях помислила за това. Няма ли начин да се предпазваш от зачеване?
— Да, има, и то няколко начина.
— Е, тогава?
— Няма да разбереш, даже и да ти обясня.
— Значи искаш да кажеш, че жените, с които ти ще правиш секс, ще знаят как да се предпазват, за да не заченат?
— Да, но понякога стават злополуки.
— Ами тогава всеки любовник би трябвало да проявява същата загриженост, като теб. Нормално е да се предполага, че мъж, който изневерява на жена си, не би искал любовниците му да раждат негови копелета.
— Ти няма да имаш любовници, Джеси.
— Ако ти няма да имаш, само тогава.
Джеймс прокара пръсти през мократа си коса.
— Проклятие, просто не мога да повярвам! Сигурно съм адски луд, за да стоя и да слушам тия глупости, които извират от невежата ти уста. Стига, Джеси, просто замълчи. Остави ме да ти кажа за Кони Максуел. Тя нямаше да ми е любовница, ако бях женен. Учудва ли те това?
— Да. Ако бях на нейно място, смятам, че нямаше с мека ръка да се откажа от тебе и просто да те отпратя.
Дъхът му направо секна, сякаш му забиха юмрук в корема.
— Млъкни! Не мога повече да слушам брътвежите ти. И двамата сме вир-вода. Не бих искал някой от нас да получи белодробно възпаление. Хайде сега да се връщаме при другите.
Тя мълчаливо тръгна до него. Дъждът все още валеше, но вече се бе превърнал в леко ръмене. Разстла се мъгла. Сякаш избликваща от недрата на земята, тя забули всичко с нежен, сив воал. Те чуха крякането на Фред, което той сигурно смяташе за прекрасен любовен зов. Приличаше на предсмъртните крясъци на мишелов.
Джеси се разсмя.
Джеймс я погледна, но тя не му даде никакво обяснение. Тогава той взе ръката й в своята и двамата продължиха да вървят към къщата, хванати ръка за ръка.
Когато влязоха в кухнята, съдебните заседатели вече ги очакваха, подготвени за всякакви изпитания.
— Ето ви и вас — каза Баджър. — Решихме, че първо ще дойдете в кухнята. Приготвили сме ви сухи халати. Джеси, иди ти първа в кухненската пристройка и си свали мокрите дрехи. После и ти, Джеймс. Накрая ще получите топъл чай и порция вкусни ябълки по португалски — рецепта, която съвсем наскоро получих по пощата от мой колега, главен готвач на жабарите в един хотел в Руен.
— После ще обсъдим вашата сватба — добави Спиърс. — Негова светлост ще говори с господин Бейгли, помощника на нашия енорийски свещеник. О, Боже, ами нали трябва да се обявят имената на младоженците поне три седмици предварително в църквата. Никой от нас не би искал да чакаме толкова дълго.
— Джеймс, с помощта на Негова светлост може да бъде осигурено разрешение за брак, без да се обявяват имената ви в църквата — категорично изрече Баджър.
— Аз вече говорих с дукесата за сватбената ти рокля, Джеси — обади се и Маги.
Сампсън подаде глава през вратата на кухнята:
— Току-що предупредих Негова светлост и дукесата, че и двамата сте тук.
Графът надникна над рамото на Сампсън:
— Е? Ще трябва ли да търсим господин Бейгли?
— Да — отвърна Джеймс.
— Да — повтори след него Джеси.
— Може би — обърна са Маркъс към Джеймс — ще ми кажеш как успя да спечелиш? Нещо елегантно и романтично ли направи? Или може би си я налегнал в мократа трева и си я учил как да си поема дъх? А може би си я пазил от дъжда и през цялото време си я галил, докато тя се е задъхала от желание по тебе?