Светлина в мрака
- Автор: Додд Кристина
- Серия: my first #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светлина в мрака». Краткое содержание книги:
Уилям я погледна замислено, после премести погледа си върху прислугата. Те бяха забавили бързия си ход, за да могат да чуят отговора му. Помисли си с недоволство, че вината за това положение беше негова. Гледката, която представляваше Сора, облегната на раменете му, беше накарала прислугата да изпитва още по-малко чувство на доброжелателство към нея. Те не знаеха дали господарят им щеше да се ожени за тази жена, която притежаваше такъв хаплив език, и поради тази причина Сора нямаше авторитет пред тях.
Това, което той бе направил през миналия месец, не бе успокоило техните мисли. Последните дни на май се бяха изнизали и бяха отстъпили място на ухаещите на рози топли юнски дни.
Уилям беше упражнявал рицарските си умения; беше яздил и ловувал заедно с баща си; беше се затворил с брат Седрик, за да съставят брачния договор. Беше се въздържал, мислеше си той, да не покаже своето засегнато честолюбие пред Сора. Вярно, не бе играл ролята на пламенен любовник, но това беше само един опит, с който искаше да я увери, че неговата любов не беше само един горещ пламък, който бързо щеше да угасне. Беше потискал нежността, която изпълваше душата му, и се бе отнасял към нея като към една уважавана, солидна съпруга.
Понякога той беше пренебрегвал Сора, нейните обеди и вечери, а нощем не беше обръщал внимание на съблазните й. Всичко това се дължеше само на неговата настойчива припряност да довърши брачния договор, но подчинените му явно не го бяха разбрали. За съставянето на един такъв договор, включващ в клаузите си земи и пари, бе необходим седмици упорит труд. Като един глупак, той не се бе досетил, че небрежното му отношение към нея ще окаже такова влияние върху тези селяндури. Беше единствено доволен, като виждаше как Сора бавно се отпуска и навлиза в ролята си на господарка.
Беше я оставил спяща през нощта и с бързината на маниак бе яздил до Пертрейд, за да провери дали всичко е в ред със земите й, а тези селяци си мислеха, че той я беше изоставил. Тя беше платила цената за неговото нетърпение. Като мързеливи, хищни лешояди, слугите му се бяха заяждали с неговата любима през целия ден и сега чакаха да чуят неговото мнение.
— Лейди Сора — взе ръцете й той и ги сложи на гърдите си. — Прости ми, че се явявам пред теб с тези мръсни ботуши. Моята мисия днес беше да се срещна с твоя пастрок, лорд Тибълд. В тази кесия, закачена на колана ми, нося нашия брачен договор. Твоят попечител постави своя печат върху него. Приготовленията за нашата сватба трябва да започнат веднага. Всичко, което притежавам, е твое според закона и моето желание. Нека всеки, който оспорва това, се обръща към мене.
Погледът му се премести от повдигнатото и към него лице и бавно обходи стаята и намиращите се там слуги, които явно се чувстваха неловко.
Всички се бяха смълчали и само миг след като чуха думите на господаря си, с бързината и пъргавината на рояк добре обучени мишлета, се заловиха да изпълняват задълженията си. Масите бяха застлани с покривки, чашите и чиниите бяха донесени.
— Откривам ръката на Хоиза в този протест — каза тихо той.
— Да — съгласи се Сора. — Въпреки че е изпратена в кухнята именно заради заядливия си нрав, тя все още създава неприятности с нейната злоба. Имаме много добри слуги в домакинството, но тяхната готовност да откликват на призиви от този род, ме плаши. Няма ли начин да се омъжи за някого, и да живее извън пределите на имението?
— Ще видя какво мога да направя — отговори той. — Ще трябва да намеря някой беден човек, който да я вземе, но не знам кого мразя толкова много, че да го заробя с нея.
— Хоиза? — прекъсна ги Никълъс. — Това не е ли онази повлекана, която винаги се мотаеше тук?
— Да — сви рамене Уилям. — Тя не заслужава повече нашето внимание. Ще уредя нещо за нея по-късно. Сора може да има нужда от всяка ръка, докато свърши сватбата.
— Но само докато сватбата свърши — съгласи се тя и като се обърна към Никълъс, го покани да заеме мястото си на масата. — Вземете си от сиренето и бирата. Ще помогна на лорд Уилям да се освободи от ризницата си, да се измие и незабавно ще дойдем при вас.
— Къде е баща ми? — попита Уилям, когато двамата излязоха от стаята.
— Взе момчетата и отиде на лов за малко прясно месо.
— В този дъжд? — недоверчиво попита той.
— Когато излязоха сутринта, не валеше — напомни му тя. — Смятам, че са намерили подслон при вашите хора, запалили са огън и си разказват истории за кървави битки. Баща ти каза, че взима момчетата със себе си, за да ги научи на изкуството да ловуват, но аз мисля — тя щракна с пръсти към прислужничките, когато те влязоха в стаята, — че го направи, защото чу Клер да казва, че звездите на небето над Бърк били по-ярки.