Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс
- Автор: Дефо Даниэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Атанасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс». Краткое содержание книги:
Написано според нейните собствени спомени.
Лондон, 1722.
Доста време мина, докато ме склонят, тъй като аз се преструвах, че непременно искам да се венчаем в черква; разбира се, това беше чиста комедия. Най-после дадох вид, че отстъпвам и съдържателят, жена му и дъщеря му бяха повикани горе. Той изпълняваше едновременно ролята и на кум, и на свидетел. Изкарахме много весела сватба, макар че мислите, които ме бяха мъчили целия следобед, още ми тежаха и ме караха да въздишам дълбоко от време на време. Новият ми съпруг забеляза това и се стараеше да ме развесели; той си мислеше, горкият, че се съмнявам още да не би да съм направила погрешна стъпка, като така бързо съм се съгласила да се оженим.
Прекарахме вечерта много весело, но всичко се държеше в тайна; за да не се научат слугите в странноприемницата, не им позволиха да се качат горе; жената и дъщерята на съдържателя сами прислужваха на масата. На дъщерята, която наричах шаферка, купих на следния ден най-хубавите панделки, които можеха да се намерят по тамошните магазини, а като разбрах, че градът е известен с производството на дантели, подарих на майката парче ръчна дантела за шал.
Ханджията искаше да се запази сватбата в тайна, за да не се научи главният свещеник, но въпреки всичко някои разбраха, че в странноприемницата има младоженци и рано сутринта на другия ден бяхме разбудени от църковните камбани и от една банда музиканти под прозореца на стаята ни. Но съдържателят съвсем не се смути и излъга, че сме дошли женени и като негови стари клиенти сме искали да дадем сватбена вечеря в неговия хан.
На следния ден никак не ни се ставаше — камбаните ни разбудиха рано, пък и въобще не бяхме спали много през нощта — и се чувствувахме така сънливи, че останахме в леглото почти до пладне.
Помолих хазайката да нареди да не свирят повече под прозореца ни и да не бият камбаните; тя изпълни молбата ми и ние можахме да си починем на спокойствие. Но една странна случка помрачи радостта ми тази сутрин. Понеже денят беше топъл и приятен, аз бях отворила прозореца — стаята ни имаше прозорец към улицата — и се бях облегнала на него, за да подишам чист въздух, когато видях трима конници да влизат в отсрещния хан.
Нямаше никакво съмнение! Вторият от тримата конници беше моят съпруг от Ланкашир. Просто примрях от ужас. Стоях вцепенена от страх и ми идеше да потъна в земята. Кръвта замръзна в жилите ми и цяла треперех като в треска. Не можеше да има никаква грешка — познах дрехите му, коня му, дори видях ясно лицето му.
Първото нещо, за което помислих, беше, че съпругът ми за щастие не е в стаята и няма да забележи смущението ми. След малко конниците се появиха на прозореца на една от стаите, но по това време аз бях вече затворила моя. На всеки случай не можах да се сдържа да не надзърна през прозореца; видях го пак, чух го как извика на един от слугите да му донесе нещо и се убедих в ужасната истина — това беше той и никой друг.
Страшно ми се искаше да разбера каква работа го беше довела в това градче, но нямаше как да науча това. Въображението ми пораждаше у мен ту една страшна мисъл, ту друга. За момент си помислих, че ме е открил и възмутен от неблагодарността ми и от нарушаването на дадената дума, е дошъл да ме изобличи. Въобразявах си, че се качва по стълбите, за да дойде да ме наругае. През главата ми преминаха хиляди мисли, които никога не можеха да му дойдат наум, освен ако сам дяволът му ги подшушнеше.
Така смразена от страх прекарах около два часа и почти през всичкото това време погледът ми бе прикован във вратата на отсрещната странноприемница и в техния прозорец. Най-после чух тропот при входа на хана, изтичах до прозореца и за мое голямо облекчение ги видях как излизат и тръгват на запад. Ако се бяха упътили към Лондон, щях да се страхувам да не би пак да го срещна и той да ме познае; но те заминаха в друга посока и аз най-после можах да се успокоя.
Решихме да тръгнем на следния ден, но към шест часа вечерта чухме голяма врява откъм улицата. Погледнахме през прозореца и видяхме тълпа конници, които препускаха бясно. Оказа се, че гонели трима разбойници, които били ограбили два дилижанса и някои пътници близо до Дънстъбъл Хил. Хората казаха, че ги били видели в Брикхил, в странноприемницата, в която зърнах моя съпруг от Ланкашир. Тя бе веднага обградена и претърсена, но скоро се разбра, че господата са отпътували преди около три часа. Събра се голяма тълпа и ние веднага разбрахме какво бе станало. Сега бях обхваната от други страхове и затова казах на съдържателя на хана, че неговите гости са честни хора, тъй като познавам единия от тримата джентълмени; той е много почтен човек и притежава големи имоти в Ланкашир. Веднага осведомиха стражаря, който дойде начело на разярената тълпа, тръгнала да гони престъпниците, и той поиска да чуе всичко лично от мене. Казах му, че както съм стояла на прозореца си, съм забелязала тримата господа да влизат в хана; по-късно съм ги съгледала на прозореца в стаята, където обядваха, и за трети път съм ги видяла как възсядат конете си. Уверих го, че познавам единия като много солиден господин, ползуващ се с отлично име в Ланкашир, откъдето тъкмо идвам.