![Практически ефект [The Practice Effect - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/0/prakticheski-efekt-the-practice-effect-bg-download.jpg)
Практически ефект [The Practice Effect - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Практически ефект [The Practice Effect - bg]». Краткое содержание книги:
Сигурно го е следвал по дирите откакто се видяха на градските покриви, малко преди да бъде заловен. Преодолявал е бавно и методично пречка след пречка, за да се добере до него.
Но каква е причината за тези подобрения? За да бъде подложен на Практическия ефект, всеки предмет трябва да бъде използван от някого. Възможно ли е Денис да е мислил за употребата на робота, дори когато не го вижда?
Това преобръщаше наопаки стройната му теория, която бе изградил през последните седмици — че Практическият ефект е външна проява на психичната енергия, която владеят обитателите на този свят.
Изведнъж му хрумна друга идея. Последния път, когато видя робота, той се придружаваше от друго същество — същество, което обича да наблюдава как се използват различни инструменти и колкото са по-сложни, толкова по-добре.
— Хайде, излизай, Прас — прошепна той. — Прощавам ти всичко.
Две яркозелени очи се показаха в отвора на вратата. Те премигнаха, сетне към тях се присъедини широка, озъбена усмивка.
Дребното животинче се метна в стремителен полет и се озова право в скута му. Тук се сви и замърка, сякаш двамата се бяха разделили само преди час.
Денис седеше неподвижно, галеше животинчето и слушаше равномерното бръмчене на робота. От очите му, за негова преголяма изненада, се стичаха едри сълзи. Изведнъж отново бе завладян от надежда. След толкова дни и нощи на самота в мрака, най-сетне отново в компанията на верни приятели…
Още щом излязоха в коридора, Денис се натъкна на проснатото тяло на един от тъмничарите. Лежеше в несвяст до дървената скамейка. Младежът съблече набързо дрехите му и го завлече в килията си, завързан и с парцал в устата. След това внимателно нагласи на мястото си отрязаното парче от вратата. Поне за известно време ще ги залъже.
На пейката бяха оставени купа с овесена каша и комат хляб. Изгълта ги набързо, докато се пъхаше трескаво в дрехите на тъмничаря, които се оказаха малко тесни в раменете, но затова пък широки в талията. Щом приключи, Прасльо се приземи на рамото му, все тъй ухилен до уши.
По начало роботът бе съоръжен с дребнокалибрен парализатор, който да обездвижва малки животни за образци. Изглежда, парализаторът се бе усъвършенствал в хода на своята практика, защото вече бе в състояние да поваля всеки, който се изпречи на пътя му — независимо от размерите. Без никакво съмнение това негово умение щеше да влезе в работа през следващите няколко часа.
Денис коленичи и заговори с бавен и ясен глас на машината.
— Нови инструкции. Запомни! — Роботът изписука, че е готов да записва. — Ще ме ескортираш и ще поваляш в безсъзнание всекиго, когото посоча по този начин.
Той направи кратка демонстрация, като изпъна пръст и вдигна назад палец, изобразявайки пистолет. Беше доста сложно за обикновен робот, но Денис се надяваше машината да е надскочила подобни ограничения в процеса на тукашната си „еволюция“.
— Потвърди, че си разбрал и готов да изпълняваш.
Зелената лампа върху главата на робота премигна два пъти. Дотук добре.
— Следваща заповед. В случай, че се разделим, ще направиш всичко възможно да ме откриеш и да се добереш до мен.
Отново познатото мигане.
— И накрая — прошепна той. — Установиш ли, че съм мъртъв, или ако не успееш да ме откриеш в продължение на три месеца, ще се върнеш при зеватрона и ще чакаш да се появи някой от Земята. След това ще му докладваш всичко, което си узнал.
Роботът потвърди. Сетне върху миниатюрния му дисплей се изписа молба да започне енциклопедичния доклад от събрана информация за Татир и неговите обитатели. Машината явно нямаше търпение да изпълни предишните разпореждания.
— Още не — махна с ръка Денис. — Първо да се измъкнем. Трябва да спася едни приятели. И още един човек, когото много бих искал да причисля към тази категория…
Дрънкаше глупости. И то пред една машина.
— Добре, готови ли са всички? Честно казано, не ми изглеждате сила, достатъчно внушителна, че да щурмувам стените на замъка. Пък и Прасльо сигурно ще духне при първия сигнал за опасност.
Той изпъна посмачканата униформа, нагласи кепето и се отправи към стълбите. Смяташе, че ще се наложи да помогне на робота за да ги изкачи, но и тук грешеше. Машината бе истинско чудо на техниката!