Кралят на мургите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на мургите». Краткое содержание книги:
Погледът на Агачак пронизваше Сади. Изпитото му бяло лице беше безизразно.
— Да почваме — нареди той. — Кой ще представи уликите по въпроса?
Чабат направи знак на един закачулен гролим, който стоеше до стената.
— Сорчак, господарю — каза тя с тон на човек, който се чувства пълен господар на ситуацията. — Сигурна съм, че сте наясно с неговото усърдие.
— А, да — каза Агачак уклончиво. — Трябваше да се досетя, че ще е Сорчак. — По устните му пробяга съвсем слаб намек за язвителна развеселеност. — Много добре, следователю, можеш да представиш обвиненията.
Гролимът в черната мантия пристъпи напред и отметна обшитата си със зелено качулка от сплъстената си коса.
— Същността е ясна, господарю — обяви той с рязък глас. — Имало е десетки свидетели, така че във вината на този млад подлец на може да има съмнение.
— Произнеси присъдата си, велики жрецо — настоя Чабат. — Ще изстискам цялата истина от този мазен нийсанец и слугите му.
— Чух думи за вина, Чабат — отговори той, — но все още не съм чул обвиненията или доказателствата.
Чабат като че ли малко се стресна.
— Аз само исках да ви спестя отегчителния формален разпит, господарю. Убедена съм в истинността на думите на Сорчак. Досега винаги сте приемали моята преценка по такива въпроси.
— Вероятно — каза Агачак. — Но мисля, че този път трябва сам да отсъдя. — Той погледна гролима с мазната коса. — Обвиненията, Сорчак. В какво по-точно е обвинен младежът? — В гласа на главния жрец се долавяше лека нотка на презрение.
Изцъклените очи на Сорчак станаха несигурни — той явно усещаше неизречената враждебност на Агачак.
— Рано тази вечер — започна той, — точно преди да бъде извършен най-светият обред на нашата вяра на олтара в светилището, този младеж влезе и изгаси пламъците на олтара. Ето това направи и това е нещото, в което го обвинявам. Кълна се, че е виновен.
— Но това е нелепо — запротестира Сади. — Тези огньове не са ли под вечно наблюдение? Как би могло това момче да се приближи достатъчно близо, за да ги изгаси?
— Как смееш да поставяш под съмнение честната дума на един жрец на Торак? — ядосано викна Чабат. Обезобразените й страни се гърчеха. — Сорчак се закле във вината му, следователно той е виновен. Да поставиш под съмнение думата на един жрец означава смърт.
Агачак я погледна с хлътналите си очи.
— Смятам, че може и сам да чуя това доказателство, което тъй силно ви е убедило със следователя, Чабат — каза той спокойно. — Обвинение и вина не винаги означават едно и също и въпросът, повдигнат от Уса, е съвсем уместен.
При думите на главния жрец в гърдите на Гарион затуптя плаха надежда. Агачак знаеше. Той беше напълно наясно с връзката на Чабат със Сорчак и енергичността, с която тя защитаваше всяка дума на този вонящ гролим, го оскърбяваше.
— И така, следователю — продължи Агачак, — как наистина е успяло това момче да изгаси пламъците на олтара? Да не би да не са били пазени както подобава?
Очите на Сорчак ставаха все по-предпазливи — той разбираше, че се намира на опасна почва.
— Имам много свидетели, господарю — заяви той. — Има всеобщо съгласие от всички присъствали, че светилището е било осквернено с магия.
— А, магия значи? Това, разбира се, би обяснило всичко. — Агачак направи пауза, с поглед, отправен към вече потящия се Сорчак. — Забелязал съм обаче, че викове от рода на „вещица“ или „магьосник“ често биват надигани, когато има липса на твърди доказателства. Няма ли друго обяснение за това, което е станало в светилището? Да не би позицията на следователя да е толкова слаба, че да му се налага да прибягва до толкова изтъркано обвинение?
Чабат го гледаше невярващо. Сорчак се разтрепери.
— За щастие, проблемът се решава лесно — добави Агачак. — Дарбата на магьосничеството има лек недостатък. Други със същата дарба могат ясно да усетят кога се използва силата. Не знаеше това, нали, Сорчак? Един жрец на зеления цвят, надяващ се в издигане до жрец на лилавия цвят, би бил по-прилежен в учението си и щеше да го знае, но ти си бил зает с други работи, нали? — Той се извърна към жрицата. — Изненадан съм обаче, че не си инструктирала протежето си подробно, преди да му позволиш да отправи такова обвинение и да се подиграе със себе си — и с теб.
Очите й пламнаха, а приличащите на пламъци белези по лицето й смъртно избледняха; после внезапно започнаха да искрят, като че ли под кожата й се бе разгорял вътрешен огън.
— Е, Чабат — каза Агачак с мъртвешки спокоен глас, — дойде ли вече моментът? Ще изпиташ ли волята си срещу моята?