Кралят на мургите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на мургите». Краткое содержание книги:
Зит се цупеше в бутилката си, все още силно засегната.
— Наистина, скъпа — уверяваше я Сади, — наред е. Не ми ли вярваш?
От бутилката се чу кратко и рязко изсъскване.
— Много невъзпитано говориш, Зит — упрекна я Сади. — Направих всичко, което можах, за да не те безпокои. — Той погледна с извинение Агачак. — Наистина не знам откъде ги научава такива думи, о, свещени. — После отново се обърна към бутилката. — Моля те, скъпа, не бъди лоша.
От бутилката долетя още едно презрително просъскване.
— Е, това вече наистина е прекалено, Зит. Веднага излизай!
Малкото зелено змийче внимателно подаде глава от бутилката, повдигна се и погледна трупа на пода. Лицето на Сорчак беше с мъртвешки син цвят, пяната по устните му вече изсъхваше. Чабат се беше вкопчила във вкочанясващото се тяло. Зит се измъкна от малката си къщурка, подмина мъртвеца с презрително махване с опашка и изпълзя до Сади, като мъркаше тихо и самодоволно. Сади протегна ръка и тя нежно се отърка в пръстите му.
— Нали е възхитителна? — обичливо каза той. — Винаги се умилква така след като ухапе някого.
Леко раздвижване привлече погледа на Гарион. Велвет се бе навела напред и гледаше доволно мъркащото влечуго.
— Сега я контролираш, нали, Уса? — попита Ургит с леко обезпокоен глас.
— О, да, ваше величество — увери го Сади. — Сега тя е напълно спокойна. След малко ще й дам лека закусчица и след едно хубаво къпане ще заспи като бебе.
Ургит отново се обърна към йерарха и каза:
— Е, Агачак? Какво е решението ти? Аз лично не виждам причина да продължаваме с това разследване. Робовладелецът и неговите слуги изглеждат съвсем невинни.
Йерархът притвори очи за миг да помисли и после каза:
— Смятам, че сте прав, ваше величество. — Той се обърна към един от гролимите, посочи Ерионд и каза: — Освободете това идиотче.
Съсипана от мъка, Чабат бавно се надигна от тялото на Сорчак и погледна първо Ургит, после и Агачак.
— Ами това? — попита тя с треперещ от вълнение глас. — Ами това?
И посочи вкочанения Сорчак в краката си.
— Кой ще бъде наказан за това? Върху кого да излея мъстта си?
— Той умря поради собствените си действия, Чабат — отхвърли искането й Агачак. — Няма извършено престъпление.
— Няма престъпление ли? — викна жрицата. — Няма престъпление? Толкова ли е евтин животът на един гролим?
После се обърна и се взря в Сади с изгарящия си поглед.
— Ще си платиш за това, Уса от Стис Тор — заяви тя. — Кълна се в тялото на Сорчак и в това на Торак. Няма да ми избягаш. Ще си отмъстя на теб и твоите слуги за смъртта на Сорчак.
— Защо си толкова разстроена, Чабат? — попита Агачак със злобна развеселеност. — В храма има десетки гролими. Сорчак беше един от многото — алчен, амбициозен и лъжлив. Смъртта му беше резултат от собствената му глупост — и от твоята също. — Жестока усмивка докосна тънките му устни. — Да не би интересът ти към този гролим да е бил личен? Дълго време ти бе моя любимка, Чабат. Вярвах ти изцяло. Възможно ли е да си ми била невярна и да си търсила забавление в ръцете на друг?
Лицето и пребледня и тя повдигна трепереща ръка до устните си — осъзнаваше, че е отишла твърде далеч и е разкрила прекалено много.
Агачак се изсмя — смразяващ звук.
— Да не би наистина да си повярвала, че съм толкова погълнат от търсенето на Сардиона, че да не забележа личните ти забавления? — Той направи пауза. — Кажи ми, Чабат, успяхте ли със Сорчак да сътворите демон?
Тя отстъпи една крачка, обзета от внезапен ужас.
— И аз си мислех, че не сте — промърмори той. — Какъв срам! Цялото това усилие — напразно. Може би ти трябва нов партньор за среднощните ти церемонии, Чабат. И без това твоите опити никога не са били присърце на Сорчак. Той не беше нищо повече от един евтин опортюнист, така че загубата ти не е толкова голяма, колкото може би си мислиш. Знаеш ли как те наричаше, когато ти не беше наблизо? — попита той и погледът му просветна.
Тя вдървено поклати глава.
— От най-достоверен източник знам, че обикновено те е наричал „онази белязана вещица“. Това смекчава ли поне донякъде мъката ти?
Чабат се отдръпна. Лицето й изгаряше от това жестоко публично унижение. После тя яростно се извъртя и изрита мъртвеца.
— Белязана вещица? — изпищя тя. — Белязана вещица? Гний, Сорчак! Дано червеите се насладят на смърдящия ти труп! — И избяга от стаята.
— Изглежда ми малко развълнувана — кротко отбеляза Ургит.
Агачак присви рамене.
— Разбиването на илюзии винаги е болезнено.
Ургит разсеяно подръпна острия си нос, после замислено каза: