Кралят на мургите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на мургите». Краткое содержание книги:
Ужасният въпрос увисна във въздуха и Гарион се усети, че е притаил дъх. Чабат обаче извъртя очи и извърна лице от главния жрец, а огньовете по страните й избледняха.
— Мъдро решение, Чабат. — Агачак се обърна към Сади. — Е, Уса от Стис Тор, какво ще отговориш на обвинението, че твоят слуга е магьосник?
— Жрецът на Торак се е заблудил, господарю — дипломатично отговори Сади. — Повярвайте ми, този млад тъпчо не е никакъв магьосник. Та той прекарва по десет минути всяка сутрин, опитвайки се да реши коя обувка на кой крак се обува. Само го погледнете. В тези очи няма дори и най-слаб проблясък на интелигентност. Той дори няма достатъчно разум да се страхува.
Погледът на Чабат отново стана ядосан, въпреки че в очите й вече си личеше, че не е толкова сигурна в себе си.
— Какво би могъл да знае един нийсански робовладелец за магията, господарю? — презрително рече тя. — Знаете навиците на змийските хора. Без съмнение разумът на този Уса е толкова замъглен от опиати, че сред слугите му може да е и самият Белгарат, и той да не го знае.
— Интересна забележка — промърмори Агачак. — А сега нека разгледаме въпроса. Знаем, че огънят на олтара е изгаснал. Дотук е сигурно. Сорчак заявява, че този млад човек тук го е загасил с магия, въпреки че няма доказателство, с което да подкрепи това си обвинение. Уса от Стис Тор, който би могъл да е дрогиран почти до безсъзнание, твърди, че младежът е глупак и следователно напълно неспособен да извърши едно толкова необикновено действие. И така, как можем да разрешим тази дилема?
— Да ги подложим на мъчения — нетърпеливо предложи Чабат. — Аз сама ще изтръгна истината от тях.
Гарион се напрегна и внимателно погледна Белгарат. Старецът стоеше съвсем спокойно, късата му сребриста брада проблясваше на червеникавата светлина на факлите. По нищо не личеше, че би могъл да се приготвя за каквито и да било преки действия.
— Твоята привързаност към залата за мъчения е добре известна, Чабат — студено каза Агачак — Умението ти е такова, че обикновено жертвите казват точно това, което искаш да чуеш — което не винаги е абсолютната истина.
— Аз само служа на своя бог, господарю — гордо заяви тя.
— Тук всички служим, жрице — упрекна я той, — и би ли била така благоразумна да не изтъкваш своето собствено изключително благочестие, за да издигнеш себе си или своя подчинен? — Той погледна Сорчак с неприкрито презрение. — Аз все още съм главен жрец и аз ще взема крайното решение по въпроса.
Белязаната жрица се отдръпна, в очите й внезапно се появи страх.
— Прости ми, Агачак — заекна тя. — Това чудовищно престъпление ме изпълни със справедлив гняв, но както каза, крайното решение е изцяло твое.
— Намирам твоето признание на властта ми за задоволително, Чабат. Мислех, че може да си забравила.
В този момент в задната част на осветената от факли зала настана някакво раздвижване. Двама яки мурги с дълги лъскави алебарди грубо избутаха струпалите се край вратата гролими и едновременно удариха дръжките на оръжията си в пода.
— Направете път! — избоботи единият от тях. — Път за Ургит, върховен крал на Ктхол Мургос!
Мъжът, който запристъпва с безгрижна походка в залата, не приличаше на мургите, които Гарион беше виждал. Беше нисък, със слабо, но жилаво телосложение. Имаше дълга черна коса и тясно лице. Мантията му беше безгрижно отворена отпред, показвайки, че вместо обичайната ризница той носи западняшки елек и панталон в наситено лилав цвят. Желязната му корона бе килната на една страна. Изражението му беше язвително, но погледът му бе предпазлив.
— Здравей, Агачак — поздрави небрежно той главния жрец. — Помислих малко върху новината, която достигна до теб в Дроджим, и в крайна сметка заключих, че бих могъл да ти бъда от полза при изясняването на причината за този осъдителен инцидент.
— Храмът има честта от присъствието на върховния крал — с формално напевен тон каза Агачак.
— И върховният крал има честта от едно толкова мило посрещане от страна на главния жрец на Рак Урга — отговори Ургит и се огледа. — Да ви се намира някакъв стол? Денят беше дълъг и изморителен.
— Погрижи се — каза монотонно Агачак на жрицата, стояща до трона му.
Чабат премигна, след това по лицето й изби лека червенина.
— Стол за негово величество — заповяда тя дрезгаво. — И побързайте.
Един от гролимите край вратата забързано излезе и след малко се върна с тежък стол.
— Ужасно благодаря — каза кралят, тръшна се на стола и погледна Агачак. — Имам да направя едно малко признание, о, свещени. Точно преди да вляза в тази зала, се помотах известно време отвън, в предверието, надявайки се да се запозная с подробностите по въпроса. Подслушването по вратите, страхувам се, си е мой стар навик. Заради неспокойното ми детство. Както и да е, успях да чуя обвиненията, предявени от следователя. И за да бъда напълно искрен, Агачак, позицията му наистина е много нестабилна. — Той хвърли към главния жрец бърз поглед. — Но, разбира се, ти вече изтъкна това, нали?