Кралят на мургите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на мургите». Краткое содержание книги:
— Това, дето идва, тя ли е?
Гролимът уплашено се обърна, а Гарион стовари юмрука си върху брадичката му. Гролимът изцъкли очи и се срути на пода.
— Елегантно — каза Силк от един тъмен вход на няколко крачки от тях. — Но нещо ми убягва причината.
— Не ме пускаше — обясни Гарион, наведе се, хвана изпадналия в безсъзнание гролим и го завлече в една ниша. После попита: — Знаеш ли къде е дядо?
— Вътре е — отговори Силк и посочи през рамо с палец вратата зад себе си. — Какво стана?
— Ей сега ще ти кажа. Но първо да влезем, за да не ни видят.
Влязоха. Белгарат седеше на ръба на една маса.
— Какво става? — попита той.
— Намерих Ерионд.
— Добре.
— Не съвсем. Той влезе в светилището точно когато гролимите щяха да принесат в жертва един роб, и изгаси огньовете.
— Какво?
— Мисля, че беше той. Бях там и знам, че не бях аз. Просто влезе вътре и им каза, че повече не могат да принасят в жертва хора, и после пламъците изгаснаха. Дядо, дори звук не се чу, когато го направи, никакви вълнения, нито шум, нищо.
— Сигурен ли си, че е бил той? Искам да кажа, че не е било нещо естествено?
Гарион поклати глава.
— Не. Пламъците лумнаха по-силно, а след това изгаснаха, сякаш някой ги духна като свещи. Имаше и друго. Гласът ми говореше и аз мускулче дори не можех да помръдна. Гролимите, които влачеха роба към олтара, просто го пуснаха, когато Ерионд им каза — после той каза на всички, че никога няма да могат да запалят огъня пак.
— Къде е сега момчето?
— Водят го при Чабат.
— Не можа ли да ги спреш?
— Беше ми казано да не го правя.
— Трябваше да го очаквам — каза Белгарат раздразнено. — По-добре да предупредим Поул и останалите. Може да се наложи да освободим Ерионд, а после да си пробием път с битка. — Той отвори вратата, погледна навън и даде знак на Гарион и Силк да го последват.
— Не си го намерил — каза Поулгара, когато влязоха при нея и останалите. Не беше точно въпрос.
— Гарион го намери — отговори Белгарат.
Тя се обърна към Гарион и попита:
— Защо тогава не е с теб?
— Гролимите го хванаха, лельо Поул.
— Имаме проблем, Поул — сериозно каза Белгарат. — Според това, което каза Гарион, Ерионд е влязъл в светилището и е загасил свещения огън на гролимите.
— Какво?! — възкликна тя.
Гарион безпомощно разпери ръце.
— Той просто влезе и накара пламъците да изгаснат. Гролимите го хванаха и ще го водят при Чабат.
— Това е много сериозно, Белгарат — каза Сади. — Тези пламъци би трябвало да горят вечно. Ако гролимите смятат, че момчето е отговорно за това, то е в много голяма опасност.
— Знам — съгласи се старецът.
— Добре — тихо каза Дурник. — Тогава просто трябва да отидем и да го освободим. — Той стана и Тот мълчаливо направи същото.
— Но корабът ни е почти готов! — запротестира Сади. — Можеше вече да сме се измъкнали, без никой да узнае. Нека да видим дали мога да оправя цялата тази бъркотия преди някой от вас да е направил нещо непоправимо! Винаги ще има време за по-преки действия, ако не успея да се измъкна с преговори.
Гарион се огледа и попита:
— Къде е Се’Недра?
— Спи — отговори Поулгара. — Лизел е с нея.
— Тя добре ли е? Силк каза, че била разстроена. Не се е разболяла пак, нали?
— Не, Гарион. Беше заради писъците, идващи от светилището. Не можа да ги понесе.
Тежък юмручен удар блъсна по залостената врата. Гарион скочи и инстинктивно посегна към меча си.
— Отворете! — заповяда отвън дрезгав глас.
— Бързо! — изсъска Сади. — Всички в килиите си. И се правете, че току-що ставате от сън.
Те бързо се прибраха в килиите си и зачакаха със затаен дъх.
Евнухът отиде до вратата и махна резето.
— Какво има, преподобни господа? — попита благо той гролимите, които нахлуха в стаята с извадени оръжия.
— Извикани сте при йерарха, робовладелецо — изръмжа един от тях. — Ти и всичките ти слуги.
— За нас е чест — промърмори Сади.
— Никаква чест не е. Ще ви разпитат. Бих те посъветвал да кажеш истината, защото Агачак има силата да те измъкне много бавно от кожата ти, ако го излъжеш.
— Ужасно! Значи главният жрец се е върнал от Дроджимския дворец?
— Беше му изпратена вест за чудовищното престъпление, което извърши един от твоите слуги.
— Престъпление ли? Какво престъпление?
— По заповед на Чабат всички трябва да бъдете задържани.
Гарион и останалите бяха грубо разбудени от престорения им сън и ги поведоха по задимените коридори, после надолу по тясно каменно стълбище към мазето. За разлика от стаите горе, тези килии бяха обезопасени с железни врати и около тях витаеше онази особена кисела миризма, с която са пропити затворите и тъмниците по целия свят. Един гролим отвори една залостена врата и им направи знак да влизат.